Личностово разстройство – това е най-спорната група психични разстройства в научната общност. Психолозите от десетилетия наред не могат да постигнат съгласие по отношение на диагностичните критерии на тези т.нар. характеропатии. Някои колеги напълно се въздържат от поставянето на такава диагноза именно заради противоречивото й естество. Но да не си затваряме очите. Когато човек среща конкретни трудности отново и отново в продължение на години, най-вероятно страда от такова разстройство.

Той просто си е такъв. Тя е с труден характер.Такъв си е той откакто го помня. Тя е особена. Това са най-честите коментари на близките на клиенти с личностово разстройство. Къде обаче е границата на индивидуалните особености на характера и патологията?

Какво представлява личностово разстройство?

Общото за всяко личностово разстройство е, че то представлява траен модел на вътрешно преживяване и поведение на индивида, които значително се отклоняват от нормите на общността. Характеризира се с липса на гъвкавост, всеобхватност, начало по време на юношеството или ранната младост, стабилност във времето. Води до нарушения в общуването и дистрес.

Има два подхода към разбирането на личностовите разстройства. По-старият ги разглежда като отделни категории. Всяко личностово разстройство има характерни черти. На базата на сходните им елементи се обособяват отделни групи (клъстери). Това е и моделът описан по-долу. А по-новият подход ги разглежда като аспекти. Той се интересува от това кои аспекти на функционирането на личността са нарушени и какви патологични личностови черти са присъщи на индивида.

Видове личностови разстройства

Клъстер А: Странни, ексцентрични

Параноидно: Подозрителният

Това е човекът, който винаги е нащрек. Винаги подозира скрити мотиви у околните, които най-вероятно искат да го ощетят по някакъв начин или да се възползват от него. Основното предизвикателство пред този тип личности е развиването на доверие и способност за отпускане.

Шизоидно: Единакът

Човекът, който си е самодостатъчен. В крайна сметка не всеки има нужда от постоянен социален контакт. Шизоидният тип се чувства най-добре, когато е сам и не цени компанията на другите. Често изглежда лишен от емоции. Най-трудната задача пред него е да постигне усещане за комфорт при общуването.

Шизотипно: Отшелникът

Често този тип личности имат нереална представа за себе си, като се чувстват толкова изключителни, че стават враждебни към другите. За тях е непосилно, а и напълно лишено от смисъл, да следват социалния етикет. Затова много пъти предпочитат изолацията. Склонни са да вярват в свръхестествени сили.

Клъстер Б: Драматични, емоционални, непостоянни

Антисоциално: Престъпникът

Не всеки с антисоциално личностово разстройство става престъпник, но пък сред престъпниците по-голямата част имат това разстройство. Кое кара тези хора да нарушават правата на другите и да не зачитат правилата? Липсата на емпатия – умението да проявяваш съчувствие.

Гранично: Кралицата на драмата

В лека степен, това разстройство кара околните да определят страдащия от него като прекалено емоционален. Това само по себе си не изглежда да е особен проблем, понеже има хора, които по природа са по-чувствителни. Но докато здравата емоционалност се дължи на добре развита способност за емпатия, при граничната личност проблемът е неспособността за регулиране на емоциите и размитите граници между личността, околния свят и другите.

Хистрионно: Шумният

Екстравагантно облекло, шумен смях, висок тон на говор, силен грим, провокативно държание – моля, насочете прожекторите към…центъра на вашето внимание…хистрионната личност. Това е човекът с подчертана нужда от внимание, одобрение, възхищение. Ако не ги получи, той ще направи всичко възможно да привлече вашето внимание. Дори може да се пристори на болен, да припадне или да се държи като дете. Просто няма как този човек да остане незабелязан където и да се появи.

Нарцистично: Самохвалецът

Всеки познава по един такъв. Човекът, който винаги ще подчертае своя успех, постижение, превъзходство и който искрено вярва, че е нещо повече от останалите. От него лъха на самочувствие. Но този образ на преуспелия, перфектен човек, който нарцисът проектира навсякъде около себе си не прави нищо друго освен добре да скрива неговия комплекс за малоценност. Защото истински доброто самочувствие никога не парадира.

Клъстер В: Тревожни, страхливи

Отбягващо: Срамежливият

Да отбягваме ситуации, в които се чувстваме неловко е присъщо на хората. Страдащият от отбягващо личностово разстройство обаче разчита на тази стратегия толкова често, че за него е непосилно да участва пълноценно в каквото и да е социално общуване. И не, той не е просто срамежлив, а изпада в ужас при мисълта, че може да допусне грешка, да се изложи, че някой може да го критикува, да му се присмее, да го отхвърли. Това е човекът на партито, който стои сам отстрани и не разговаря с никого. За разлика от шизоидния тип, който не желае социален контакт, отбягващият го желае, но свързаната с него тревога от оценката на околните, го възпира.

Зависимо: Детето

Зависимата личност изисква от нас постоянно да се грижим за нея. Тя не е в състояние да взима решения самостоятелно, непрекъсното иска мнението и съветите ни, пасивна, наивна и чувствителна към критика е. Слага нуждите на другите пред своите и може да търпи негативно отношение, дори насилие. Често се чувства безпомощна. Най-голяма пропорция на зависимо личностово разстройство има сред жените – жертви на домашно насилие.

Обсесивно-компулсивно / анакастично: Перфекционистът

Ред и дисциплина! Неотлъчно следване на правилата. Да направиш изключение не е редно. Нищо нередно не трябва да се случва! Това е ограничаващото мислене на перфекциониста, за когото има един-единствен правилен начин нещата да се случват и всичко извън него е просто незадоволително. Ако си партнирате с такъв човек, настройте се за вечно неодобрение и лавини от критика. Допускането на грешки за този човек е престъпление. Анакастичната личност е склонна към развитието на тревожно разстройство – обсесивно-компулсивно разстройство, но не е задължително и двете да присъстват едновременно.

Помощ при личностово разстройство

Диагноситцирането на личностово разстройство трябва да се направи от специалист. Всички ние имаме различни симптоми на едно или друго личностово разстройство, но това не означава, че непременно се нуждаем от лечение.

Хората с личностово разстройство обикновено търсят помощ след години, когато забележат невъзможност да установят пълноценна интимна връзка, невъзможност да се задържат в конкретна социална среда (най-често работна) или други проблеми в общуването.

Когато човек намира черти от характера си, които просто иска да промени, психологът може да се фокусира върху мотивацията, ценнотстната система на клиента или да адресира конкретна липса на специфични умения. При функционални увреждания вследствие диагностицирано личностово разстройство е добре да се потърси психотерапия.

Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) при личностово разстройство продължава от шест месеца до една година, в зависимост от степента на увреждане. Някои разновидности на КПТ са специално създадени за адресиране на конкретни личностови разстройства.

 


Ако статията Ви е харесала, вижте още теми от ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА или научете повече за когнитивно-поведенческата терапия. За да запазите час за консултация, ползвайте формата за контакт