Пред прага на последната четвърт от живота ни изникват всички съжаления, страхове и тревоги, които умело сме потискали досега, вярвайки в илюзията, че имаме време и че животът е пред нас. Ето, че вече все по-ясно осъзнаваме горчивата истина – времето ни е към своя край. Каквото сме постигнали дотук вероятно е най-доброто, на което сме способни, така че остава да пожънем резултатите от своя труд и да осъществим остатъка от мечтите си. Ако сме достатъчни късметлии, разбира се.

За съжаление, животът на много от нас не тече така гладко, че да достигнем този етап напълно удовлетворени от себе си и успели да съхраним спокойствието и мъдростта на годините. Напротив, бъдещето ни плаши повече от когато и да било, защото започваме да се доближаваме до смъртта. А тя от своя страна ще ни зададе всички онези неудобни въпроси, които сме избягвали по-рано: какъв е смисълът на живота ни, кое е истински ценното за нас, живяхме ли пълноценно и готови ли сме да напуснем тази Земя.

Страх: невротичен или екзистенциален?

Страхът е една от шестте основни човешки емоции. От биологична гледна точка, той ни помага да оцелеем. Подготвя тялото ни да се бие или да бяга, като активира съответния механизъм. От функционален, страхът се превръща в невротичен, тогава, когато няма реална заплаха, т.е. нямаме обективна причина да се чувстваме застрашени. Невротичният страх се проявява в различни психични разстройства – фобии, панически атаки, генерализирано тревожно разстройство и други.

Но има и един друг вид страх, който също е функционален и е нормална част от човешкото битие – екзистенциалният. Този, който настъпва най-често след като преживеем някаква травма и загубим смисъла на своя живот. Той може да се прояви и като естествена последица от личностното ни израстване. Какво представлява екзистенциалната тревожност?

Екзистенциалната перспектива върху тревожността

Най-общо казано, екзистенциалната тревожност е чувство на безпокойство, свързано с идеите за смисъла на живота, свободата и личния избор. Това състояние е най-характерно в периоди на преход, когато, без значение от възрастта, устоите на живота ни са разклатени и губим чувството за сигурност и безопасност.

От философска гледна точка, екзистенциализмът твърди, че всички ние упражняваме право на свободен избор и носим отговорност за всичко, което избираме. Изправени пред неизбежността на смъртта обаче, действията ни губят своя смисъл на общия фон на живота. Иначе казано, какъвто и избор да направим, изходът е един и същ за всички ни, което обезмисля решенията ни.

Негодуванието срещу тази безсмислица е като дамоклиев меч, надвиснал и над най-радостните ни дни. Все по-често започваме да се замисляме за това, какво точно ни гнети, но сякаш то постоянно ни убягва. Ставаме като тийнейджъри, които не знаят какво точно искат, но каквото и да им се даде, го отхвърлят. Само че сме загубили тийнейджърския плам по идеалите си. А когато дори и много конкретно знаем какво точно искаме, нe смеем да се вгледаме в пропастта, която зее между нас и желанията ни, и която поглъща последните искри на ентусиазъм и надежда.

Екзистенциален подход в психотерапията

Рядко си позволявам да се придържам стриктно към когнитивния метод в работата си с клиенти с екзистенциални търсения, особено в тази възрастова група – в края на краищата, убежденията и възгледите, закоравели през десетилетията житейски опит трудно се подават на преструктуриране, а и в много случаи такова не е належащо. Един общ хуманистичен подход в комбинация с определени елементи от терапията на приемане и ангажиране дава доста по-добър резултат.

Всъщност кога избираме да се консултираме с психолог по екзистенциални въпроси? Ако екзистенциалната тревожност наистина е естествен резултат от остаряването ни, не е ли тя нещо, с което да можем да се справим и сами? В някои случаи това е така – хората успяват да пренаредят ценностите си и да си върнат усещането за осмисленост. В други обаче проблемът се задълбочава и се изразява в характеропатии, които са в състояние да ни направят непоносими за близките ни и още повече да ни отдалечат и усамотят. Вдетеняваме се, губим търпение да асимилираме каквото и да било ново, различно, противопоставящо се. Отблъскваме онова, което искаме да привлечем. Екзистенциалната тревожност може да се прояви във всяка възраст, така че никога не е твърде рано или твърде късно да потърсим помощ.

 


Ако статията Ви е харесала, вижте още теми от ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА или научете повече за когнитивно-поведенческата терапия. За да запазите час за консултация, ползвайте формата за контакт