Все повече младежи се обръщат към мен по повод симптоми на депресия. Моето поколение все още смята, че студентските години са най-безгрижният и весел период в житейския път на всеки от нас. Но за нарастващ брой студенти това изобщо не е така.

Какво кара тези хора, обезпечени от родителите си, заобиколени от приятелите си и отдадени на интимните си връзки, все по-често да заявяват „Мисля, че имам депресия“, „Не мога да изпитам удоволствие от нищо“, „Животът ми минава все едно го наблюдавам отстрани, а не участвам пряко“, „Каквото и да стане, всичко ми е все едно“ и други мисли, свързани с безразличие, отчужденост, самота и безнадеждност?

Неразрешените конфликти в съзряването

Според психосоциалната теория на Ерик Ериксон, всеки човек преминава през определени фази в развитието си. Те се характеризират с ключови конфликти и отговарят на съответна възраст. Така от ранно детство до двадесетте си години човек, който успешно разрешава ключовите конфликти във всяка фаза, утвърждава способност за доверие, автономност, инициатива, трудолюбие и идентичност.

Когато е вече студент, пред него се изправя конфликтът интимност срещу изолация – ще успее ли вече формираната идентичност да се слее с тази на другия (интимния партньор). За съжаление, обаче, много от младите хора не успяват да стигнат до отредената за възрастта им фаза. Това може да се дължи на много фактори, обобщени в две широки групи:

  • лоша семейна среда (конфликт между родителите, пренебрегване, насилие или обратното – презадоволяване, свръхпротективност и др.)
  • дискриминираща социална среда (насилие в училище – физическо или вербално, изолиране от страна на съученици, конфликти с учители и др.)

Липсата на благоприятна семейна и социална среда води до изграждането на личности, изпълнени с недоверие, съмнение и срам, вина, малоценност и нестабилна идентичност. Парадоксът „Защо изпитвам такива чувства, когато всъщност всичко ми е наред“ е мисълта, която най-често кара младежите да ме потърсят.

Предимството при работата с млади хора е, че те много бързо успяват да идентифицират източниците на конфликти в своето израстване. Имат ярки емоционални спомени от преживени значителни събития. Лесно възприемат алтернативни интерпретации, понеже защитните им механизми все още не са закостенели. С други думи, колкото по-рано потърсят помощ, толкова по-бързо и лесно е възстановяването.

Бунтът срещу обществените нагласи

Обществото поставя определени критерии на младите хора – учи, работи, създай семейство, осигури дом и т.н. Макар тези критерии да са основани на съвсем естествени общочовешки ценности, понякога те са в разрез с индивидуалните ценности или просто не съответстват чисто времево на стремежите на индивида.

Някои хора се чувстват по-добре сами, отколкото във връзка. Други от рано предпочитат да работят, вместо да учат. Трети не могат да „виреят“ дълго на едно и също място – всички те имат своите предимства и ние като общество не трябва да им ги отнемаме в опитите ни да ги „вкараме в пътя“. Прекалените изисквания пораждат в най-добрия случай съпротива.

В крайна сметка съвременните тенденции, като работата от вкъщи и дигиталното номадство, показват, че младите хора могат да бъдат успешни развивайки се извън общоприетия стандарт. Повечето ми млади клиенти са задължени от семействата си да отговорят на конкретни критерии или срещат пълно неразбиране и липса на подкрепа в собствените си инициативи.

Ролята на технологиите

Общуването не е това, което беше. Нуждата от общуване, обаче, е все същата. За съжаление, развитието на технологиите изпреварва многократно социалното ни развитие. Това е фактът, който младежта най-трудно разбира, защото расте с все по-добра технология и все по-лоши междуличностни отношения без да си дава сметка, че празнотата, която чувства идва именно от разликата между двете.

След всички лайкове, сърчица и емотикони става непосилно трудно да накараш човек да направи комплимент на приятел или на интимен партньор. А още повече, в речника на 80% от хората под 30-годишна възраст има две думи, които идентифицират емоционални състояния: „тъпо“ и „напрегнато“. Стигало се е дотам, че в диалога „Това как те накара да се почувстваш?“, „Ми…тъпо.“ се е налагало да връча списък с прилагателни имена, за да разбера това „тъпо“ дали означава обиден, тъжен, наранен, уязвим, ядосан, раздразнен, пренебрегнат или нещо друго…

А нуждите на всички тези хора са еднакви – да бъдат приемани, харесвани, оценени, обичани. Емоциите не трябва да седят заключени в някое ъгълче на сърцето ни, а да те текат свободно в цялото ни същество. Не си ги забранявайте. В един идеален свят бихме правили повече приложения за емоционално израстване отколкото за споделяне на снимки. Но в крайна сметка, доброто душевно здраве не носи толкова печалби и не се експлоатира лесно.

И макар студентските години да си остават време за парти, алкохол и силна музика, те са и времето когато се отключват редица психологични проблеми. Бъдете насреща за приятелите си, изслушвайте ги, споделяйте, работете за мечтите си. Ако въпреки това чувствата на неудовлетвореност остават, потърсете помощ своевременно.

 

 


Ако статията Ви е харесала, вижте още теми от ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА или научете повече за когнитивно-поведенческата терапия. За да запазите час за консултация, ползвайте формата за контакт