Доста от моите приятели и последователи в социалните мрежи са ми казвали: „Знаеш ли, имам един близък, който много се нуждае от твоята помощ“. Такива близки обаче рядко се свързват с мен. И макар всеки да има своя причина за това, те обикновено допускат една или повече от най-честите грешки при търсенето на психологическа помощ. Ето ги и тях.

1. Ставаме жертва на табу

Откритият диалог за психичното здраве все още е немислимо явление в българската народопсихология. Свидетели на такъв диалог ставаме единствено като чуем по филмите някой герой да каже „Терапевтът ми ме посъветва да не реагирам така“ или нещо от сорта. Защото на запад също живеят хора, стресирани от натовареното ежедневие. Хора, които изпитват трудности, но тези хора знаят, че е нормално когато се чувстваш зле да потърсиш помощ.

При подобна реплика в реалния живот нашенецът настръхва. Да, лошото психично здраве е тема табу – не трябва да се споменава. В никакъв случай не трябва другите да разбират, че имаме подобни проблеми. В първия си кабинет, който беше разположен в болница, имах табелка на вратата с името и длъжността си. Чувствах се като прокажена – всички всячески се опитваха да избягват влизането при мен. Когато все пак влизаха, полагаха огромно старание това да остане незабелязано. За съжаление, подобно поведение не води до никакво подобрение.

2. Търсим медицински причини там, където няма такива

Повечето хора страдащи в психичен план търсят помощ от лекари. Прекарват месеци по изследвания, консултации с различни специалисти и опити за диагностициране на болест, каквато няма. Това е пряко следствие от първата грешка – придържането към табу. Склонни са да приемат, че телата им са уязвими към болести, но категорично отричат възможността съзнанията им да са уязвими към травмиращи събития.

Някои от пациентите до такава степен живеят в отричане, че при черно на бяло написана психиатрична диагноза казват, че търсят „специалист“, който да им помогне, без дори да споменат, че всъщност им е необходим психиатър. От практиката мога да кажа, че в 99% от случаите, в които се наблюдават медицински необосновани физически симптоми, става въпрос за емоционално разстройство.

3. Подценяваме възможностите на психолозите

Голяма част от хората се придържат към вярването, че психологът не може да им помогне. Подобно вярване е причинено от два основни фактора: липсата на информираност за това какво всъщност представлява психологическата услуга и изопаченото медийно представяне на професията във филми, телевизионни предавания и други. Разбира се, има и десетки псевдо-психолози, които се определят като такива без никаква акредитация – от тях можете да получите повече вреда, отколкото полза. Затова, когато избирате към кого да се обърнете, задавайте въпроси за професионалната му квалификация, членства в професионални асоциации и всичко друго, което като клиент имате право да знаете. Има и други признаци по това как да изберете психолог.

4. Очакваме, че подобрението е нещо пасивно

Може би най-универсалната тенденция сред хората, които се обръщат към мен, е убеждението, че щом ми разкажат своя проблем, той ще бъде решен веднага, като с магическа пръчка. Ето, те са тук, те споделят, следователно трябва да излязат от кабинета с готово разрешение на проблема си. Психологическите трудности обаче не са нещо, което може да бъде премахнато чрез една консултация, като с операция. Те изискват работа, постоянство и усилие от страна на клиента. Човек идва, прави консултация, тръгва си, чувства се по-добре, но на следващия ден нещата отново се влошават. „Ето, не работи“ си казва и не се връща за следващата среща. Ако не сте готови да вложите нещо от себе си в търсенето на решения, не сте готови и да търсите помощ.

5. Търсим причини извън нас самите

Един от първите въпроси, които обсъждам с моите клиенти, е причината да ме потърсят. Отговорите, които винаги получавам, касаят всичко друго, но не и самия клиент – „Имам проблем със сина си“, „Имам проблем с жена си“, „Имам проблем в работата“, „Имам проблем с университета“ – проблемът винаги е някъде другаде. В процеса на работа, разбира се, тази представа се заменя с една много по-реалистична. За съжаление, голяма част от хората, които имат нужда от помощ, не я търсят, защото са убедени в твърдението „Не е мой проблем.“ Как би могъл да ви помогне психологът, ако просто шефът ви е кретен (шефове, това е доста често оплакване, само за сведение)?! Ако приемем, че в основата на нашето негодувание сме самите ние, вече сме една стъпка по-близо до намирането на решение.

 

 


Ако статията Ви е харесала, вижте още теми от ПСИХОТЕРАПИЯ или научете повече за когнитивно-поведенческата терапия. За да запазите час за консултация, ползвайте формата за контакт