В психологията, клонът който изследва доброто здраве, е известен като здравна психология. Доброто здраве е комплексно явление. Още от древността хората са смятали, че има неразривна връзка между материалния и духовния свят. Това, което представляваме ние в материалното си измерение (тялото) и това, което представляваме в духовното измерение (душата, божествената ни същност или както искаме да го наречем според убежденията си) са взаимно допълващи се парченца от пъзела на човешкото битие.

Физическото здраве

Традиционната медицина изучава материята. Когато отидем на лекар, той ни вижда като съвкупност от системи, някоя от които не функционира правилно и се опитва да възстанови функциите й с методите на материалния свят. На пръв поглед този подход повечето пъти работи и „закърпва“ телата ни. Но той е обречен на провал тогава, когато в „здравото тяло“ се загнезди един не дотам „здрав дух“. Множество изследвания показват, че продължителният стрес, психологическите травми и отрицателните емоции често намират израз във физически оплаквания, симптоми, болести, кризи. Тази връзка е от особен интерес в сферата здравна психология.

Психическото здраве

Свикнали сме да ходим на профилактични прегледи, но рядко правим профилактика на емоционалното си състояние. Целият ни поглед върху себе си обикновено се състои от едно „Днес се чувствам зле.“ Какво означава „зле“? Може би „обиден“, „ядосан“, „разочарован“ – разликата е толкова голяма! Какво се случи, за да се почувствам така? Кога друг път съм се чувствал по този начин? Как разбрах, че чувствам именно това, а не нещо друго? Какво мога да направя, за да премахна това усещане? А в дните, когато се чувстваме добре дори и не се замисляме как го правим. Все въпроси, за които повечето от нас твърдят, че нямат нито време нито нужда да си задават. По този начин обаче пренебрегваме сами себе си. До един момент, в който получим тежка инфекция, камък в бъбрека или нещо още по-опасно.

Към интегриран модел в медицината

Поради тази връзка между материалното и духовното, комплексното лечение на което и да било заболяване изисква и лечение на „духа“. Всеки, който в даден момент е трябвало да се грижи за боледуващ близък знае, че грижата за психиката е много по-трудна, ангажираща и изтощителна от грижата за тялото, независимо колко тежки са физическите симптоми. Това „заболяване“ на духа, съпровождащо поставянето на диагноза, наричаме дистрес – „многостранно отрицателно емоционално преживяване от психологическо, духовно или социално естество, което нарушава способността ефективно да се справяме с болестните симптоми; при продължително въздействие може да доведе до изтощение и развитие на болестни промени в организма“.

Според изследвания на американски учени, например, между 20% и 40% от пациентите с онкологични заболявания изпитват значителни нива на дистрес, като по-малко от 10% от тях биват насочени към психолози. В България този процент е още по-малък. Пренебрегването на тези състояния води до редица усложнения като трудност при взимане на решения относно лечението, липса на придържане към лечебния план и нередовни контролни посещения при лекари. Психосоциалните, поведенческите и фармакологичните интервенции спомагат за по-добри резултати от лечението. Поради тази причина от 2007 година насам в западните страни психосоциалната грижа се внедрява в рутинните програми за обслужване на пациенти. Благодарение на тези грижи се ограничават състоянията на делириум, депресия, тревожност и проблеми на приспособяването сред онкоболните.

Дистресът

Дистресът варира от слаб до силен. Слабият дистрес включва нормални усещания за уязвимост, тъга, страх от последиците на дадени физически проблеми, депресия, тревожност, паника, социална изолиране, екзистенциални и духовни кризи. Умереният до силен дистрес се изразява в прекалена тревожност и страх, отчаяние и безнадеждност, нарушения в семейната среда, които могат да доведат до остри психиатрични състояния, злоупотреба с вещества, нарушения в когнитивните функции и в общуването.

Психологическата грижа по време на целия курс на лечение помага за справяне с дистреса, адаптиране към болестта, разрешаване на конфликтите в семейната среда, справяне с трудностите, съпътстващи взимането на важни решения, както и за цялостно повишаване на качеството на живот. Както индивидуалната, така и груповата психотерапия имат доказани ползи, като по-добро качество на живот, засилени умения за справяне с трудностите и с болката, по-високо самочувствие и по-удовлетворяващи отношения в общуването.

 

 


Ако статията Ви е харесала, вижте още теми от ЗДРАВНА ПСИХОЛОГИЯ или научете повече за когнитивно-поведенческата терапия. За да запазите час за консултация, ползвайте формата за контакт