Свикнали сме да приемаме, че има „по-здрави“ и „по-болнави“ хора, така както сме приели, че има по-сръчни и по-тромави, по-пъргави и по-мудни. Понякога се чудим на какво се дължат тези различия – здравето вродено ли е или се възпитава? От една страна, медицината вече е посочила многото вродени предпоставки за „добро“ или „лошо“ здраве. От друга, постоянното подтикване към „здравословен начин на живот“ предполага, че „доброто“ здраве е плод на „добри“ навици. Това, което често остава на заден план обаче е връзката между чертите на характера и доброто или лошо здраве.

Общоизвестен факт е, че душевното и физическото здраве са тясно свързани системи. Както гласи една древна пословица, здрав дух в здраво тяло. Съвременната медицина все още тенденциозно разглежда болестите през една биологично-физиологична призма. А един успешен лечебен план би следвало да лекува както физически, така и психически. В тази връзка психиатрите питат: кои са тези личностни характеристики, които определят по-доброто здраве на едни хора спрямо други?

Дистресът причинява заболявания

Един от рисковите фактори за нездравословен стил на живот е т.нар. „дистрес личност“ или „Тип-Д“ личност. Дистресът е едно негативно вътрешно състояние, което кара човека от този тип да разглежда околната среда като враждебна, т.е. да очаква вреда за себе си и да оценява като високи очакванията на другите към самия него.

Това, което за други типове личности би било просто едно предизвикателство, от човека тип Д се възприема като заплаха и дадената житейска ситуация е съпроводена със силен стрес. Подобен стил напълно естествено води до изтощение, бърнаут или депресия. Редица сърдечносъдови заболявания, например, са свързани с остри реакции на гняв, епизоди на физическо или психическо напрежение, дистрес свързан със загуби – било то на работа, развод, смърт на близък човек. Подобни рискови психологически фактори предизвикват и физиологични процеси, които имат различна роля в различните етапи от развитието на болестта.

Към интегративен модел в медицината

Така например, при пациенти с новопоставена една и съща диагноза, едно и също лечение би имало различен ефект ако единият междувременно преминава през развод, а другият се радва на социална подкрепа от страна на семейството и на близките си. По подобен механизъм различният тип личност реагира по различен начин на самото поставяне на диагнозата.

Тук е ролята на психологическата помощ по време на лечението – лекуващият лекар рядко взима под внимание какво се случва в конкретния етап от живота на конкретния пациент в това определено време. Всички тези фактори обаче обуславят ефективността на всяко лечение и следва да бъдат разглеждана част от един успешен лечебен план.

 

 


Ако статията Ви е харесала, вижте още теми от ЗДРАВНА ПСИХОЛОГИЯ или научете повече за когнитивно-поведенческата терапия. За да запазите час за консултация, ползвайте формата за контакт