Психологията като практика
Често пъти в практиката ми в различни здравни заведения, постъпващите за лечение пациенти с нежелание влизат в кабинета ми, заявявайки „Аз нямам нужда от психиатър!” В началото имах неблагоразумието да възразявам, че всъщност не съм психиатър, макар и да работя в болница. „Добре де,”, продължаваха отбранителните ми клиенти, „и от психоаналитик нямам нужда!” Редица мои колеги многократно са ставали свидетели на подобно объркване от страна на техни клиенти. Поради широкия обхват на психологията като наука и практика съществува тенденция към една обща липса на информираност за различните видове услуги, предоставяни от работещите в сферата. А това от своя страна пречи на голяма част от търсещите психологическа помощ да получат достъп до необходимата услуга. От друга страна, да се говори открито за проблемите в психичното здраве все още е табу за по-голямата част от нашето общество. В основата на всяко табу е страхът – от неизвестното, от наказанието. За да се противопоставим като общност на подобни страхове, най-голямото ни оръжие е информираността. Затова и в последните години се засилват публичните дискусии и медийното отразяване на събития, чиято цел е да доведат психологическото консултиране по-близо до всеки един от нас. И така, що за явление е психологичното здраве и каква е разликата между специалистите в сферата?
Психиатърът
е лекар. Той е единственото медицинско лице в нашата сфера и само в неговите правомощия е предписването на лекарства. Затова и етичният ни кодекс препоръчва всички психолози и психотерапевти да работят в сътрудничество с даден психиатър, за да може клиентът да има достъп до медикаментозно лечение в случай, че това е необходимо. Понеже психиатрията е най-старата традиция в науката за психичното здраве, в България и до ден днешен хората възприемат, че трябва да се обръщат към именно тези специалисти за всички психологични трудности, през които преминават, дори и такива като проблеми в междуличностните отношения, остри реакции на стрес и редица други, за които лекарствата са най-често излишни или поне „краен случай”. Често пъти тези от нас, които имат нужда от психологическа консултация се страхуват да потърсят такава, заради стереотипа, че при психиатъра отиват само „лудите”. В страни, където психотерапията е установена практика хората лесно правят разликата между психолог, психотерапевт и психиатър и много голяма част от населението системно ползва техните услуги.
Психологът
е всеки завършил степен по психология. Затова и психолозите намират най-широко поле за изява: разнообразните програми в университетите позволяват реализация в най-различни сфери: от социални работници, през училищни съветници, до фирмени консултанти и частно практикуващи. Областите, в които психолозите могат да специализират са безбройни: биологична психология, която е най-близо до медицината; възрастова психология, която разглежда етапите в развитието на човека от раждането до смъртта; когнитивна психология, която изучава функционирането на възприятията, мисленето, паметта, и т.н.; психология на личността, която разглежда, най-общо казано, личностните характеристики и формирането на индивидуалността; психопатология, която акцентира процесите, отклоняващи се от нормата; социална психология, която следи развитието на общностите и общуването между индивидите; областите са още много – здравна, клинична, консултативна, педагогическа, организационна, спортна, трудова, и т.н. Всяка от тях се развива като отделна наука и този процес води до все по-голямо задълбочаване в проблемите, свързани с дадена сфера.
Психотерапевтът
е всеки завършил магистърска програма по психология и специализирал в определено терапевтично направление. Това са специалистите, които най-добре познаваме от филмите – частно практикуващи професионалисти, в чиито кабинет отива главният герой, понякога по собствено желание, друг път – по принуда. И макар образът на психотерапевта да е често пъти изопачаван в медиите, все пак той остава най-лесно разпознаваем. Заради същата тази медийна натрапчивост настъпва и едно объркване относно що е това психоаналитик. Това всъщност е психотерапевт, който след обучението си е специализирал в терапевтичното направление психоанализа (чийто основател е Зигмунд Фройд ), което е само малка част от психологията. Затова имено терминът „психоаналитик” не може да се използва вместо „психолог” или „психотерапевт”.
