Даниела Лечева е психолог, консултант по психотерапия, Национален надзорен психолог на Менса България и специалист в работата с деца с висок интелектуален потенциал. Професионалният ѝ път започва с работа с деца с различни особености в развитието, а от 2016 г. съчетава тази практика с дейността си като психолог на Менса България. В продължение на шест години се обучава и практикува психотерапия под супервизия в утвърдена психотерапевтична школа за работа с деца и юноши, а през 2017 г. основава своя частна практика. От 2022 г. посвещава професионалната си работа изцяло на деца с висок интелектуален потенциал, като се фокусира върху тяхното цялостно – когнитивно, емоционално и социално развитие. В практиката си Даниела извършва психологическа оценка на интелигентност, внимание и други когнитивни и емоционални особености, вярвайки, че разбирането на детето е първата стъпка към развитието на неговия потенциал. Брандът ѝ daniela.help е естествено продължение на нейната мисия – да бъде човекът, към когото децата и родителите могат да се обърнат, когато имат въпрос, съмнение или нужда от подкрепа.
С Даниела се запознах по време на участието си в научно изследване на наш общ колега. Гостува в кабинета ми, където имах възможност да се запозная в детайли с работата ѝ с млади таланти. Пресечната точка в нашата работа е таланта – като консултант на спортни таланти знам колко важна е ролята на родителите в изграждането на успеха на децата и ми беше изключително любопитно да „видя“ процеса от нейната гледна точка. Споделям част от разговора ни с вас.
Едва ли е останал някой, който не е чувал за Менса, но за да сме сигурни, би ли разказала накратко какво е това и каква е твоята роля?
Менса е най-старата организация на хора с висок коефициент на интелигентност. Менса България е местният ѝ клон, който организира обмяна на идеи между членовете си чрез проучвания, лекции, бюлетини, групи по интереси, срещи на локално и на национално ниво, в момента развиваме и YouTube канал .
Моята роля е Национален надзорен психолог. По международните правила на Mensa International не може да съществува национална Менса без Национален надзорен психолог. Много членове си мислят, че ролята ми е свързана с изследвания на характеристиките на изключително високоинтелигентните и са склонни да ми споделят за личностните си особености. Не всеки човек, с изключение на хората с психологическо образование, разбира, че в компетенциите на психолога влизат и неща като познаване на принципите за правилно провеждане на експериментални процедури, психометрия, статистика, стандартизиране на тестове за различни когнитивни процеси.
Стандартизиране означава да се направи тестът еднакъв за всички, така че резултатите да могат да се сравняват надеждно. Това включва няколко важни елемента:
1. Еднакви условия за провеждане
Тестът се изпълнява по един и същи начин за всички участници:
- еднакво време;
- еднакви инструкции;
- еднакви материали,
- сходна обстановка на провеждане.
2. Еднакъв начин на оценяване
Отговорите се оценяват по предварително установени правила, които не зависят от оценяващия.
Отговорите се оценяват по предварително установени правила, които не зависят от оценяващия.
3. Норми и стандарти
Резултатите на голяма група хора (нормативна извадка) се използват, за да се определи какво е „средно“, „високо“ или „ниско“ постижение. Така можеш да сравниш индивидуалния резултат със стандартната група.4. Проверена надеждност и валидност
Преди да бъде използван широко, тестът се изследва, за да се гарантира:
Резултатите на голяма група хора (нормативна извадка) се използват, за да се определи какво е „средно“, „високо“ или „ниско“ постижение. Така можеш да сравниш индивидуалния резултат със стандартната група.4. Проверена надеждност и валидност
Преди да бъде използван широко, тестът се изследва, за да се гарантира:
- че измерва това, което трябва (валидност),
- че дава стабилни и повторяеми резултати (надеждност).
Струва ми се, че вече е ясно защо не може да съществува Национална Менса без Национален надзорен психолог, който да отговаря за правилното използване и провеждане на тестовете, които дават право на членство в организацията.
Като общество като че ли сме свикнали да обръщаме повече внимание на дефицитите – тогава, когато децата имат затруднения или изостават в представянето си. По-рядко се фокусираме върху положителните примери – онези, които изпреварват. А е важно да знаем и за тях – в крайна сметка те могат да мотивират и да служат за пример. Какви са децата, с които най-много се гордееш в твоята работа?
Като нация имаме натрупан много негативизъм. Той е вкоренен и в езика ни (все пак при нас има уникалното явление двойно отрицание) и във фолклора. Много български народни приказки и поговорки са песимистични, искаме не на нас да ни е добре, а на Вуте да му е зле.
Много родители ми се обаждат с желание да тестват детето си по негово настояване, а те самите го определят като „Едва ли е чак за Менса, ама за да му угодя, ще го запиша“.
Радвам се, че законът за приобщаващо образование работи в полза на децата с дефицити, но за жалост от 192-те деца, които в момента са в програмата на Младежката Менса, нито едно от тях не получава ресурсно подпомагане в училище, защото е надарено. А според закона, трябва да му се назначи ресурсен учител, който да развива талантите му. Затова съм щастлива, че в Менса с екипа психолози, имаме възможността да развиваме емоционалната интелигентност, социалната интелигентност, заедно с високата логическа интелигентност. В момента разработваме и редица семинари, на които ще запознаваме родителите и с особеностите на възрастта на децата, какво върви ръка за ръка с високата интелигентност и как да възпитаваме подобаващо тези деца в съвременния дигитален свят.
Аз се гордея с всички деца от Младежката Менса. С всички, защото са се осмелили да се явят на тест в ранна възраст, защото имат желание да се развиват, да намерят средата си (за някои училището е свързано с много подигравки и психически тормоз).
Един виден пример е мъж от първия випуск на Младежката Менса (Йосиф Хамед), мъж, който като тийнейджър ставаше рано в събота, за да посещава курсове за личностно развитие и организация на времето. Мъж, който е успешен в работата си, който в момента е част от Управителния съвет на организацията и стана такъв едва на 18 години.
Един виден пример е мъж от първия випуск на Младежката Менса (Йосиф Хамед), мъж, който като тийнейджър ставаше рано в събота, за да посещава курсове за личностно развитие и организация на времето. Мъж, който е успешен в работата си, който в момента е част от Управителния съвет на организацията и стана такъв едва на 18 години.
Смея се на себе си, когато се замисля, че не се впечатлявам от факта, че някое дете се е научило да чете на 3-годишна възраст. Виждала съм го няколко пъти. Гордея се и с примера на наш младеж, който направи откритие в областта на полупроводниците преди да завърши училище. Примерите са много…
Какво накара теб самата да работиш в посока развитието на тези деца? Какво носи най-много удовлетворение в работа ти? А кои са най-големите предизвикателства?
Както много колеги психолози, моята мотивация на избера професията, бе да помагам на хората. Силно ме мотивира и моето детство на високоинтелигентно дете, което беше отхвърляно от средата си. Често към мен се обръщаха с „Ти к’во? За много умна ли се мислиш, ма?“. И съм щастлива, че в работата си мога да помагам на високоинтелигентни деца и младежи да знаят, че не са сами, да открият себеподобни.
Огромна удовлетвореност изпитах на Годишната среща на Менса България, където присъстваха над 70 души на възраст от 10 (говоря за доказано високоинтелигентните деца) до 68 години. Още настръхвам като се сетя за думите на благодарност от майките, че програмата ни съществува, че организирахме Младежки лагер, че съм насочила детето им за работа с пасващ им колега психотерапевт…
Най-големите предизвикателства си остават родителите. Никой не може да нанесе толкова сериозни травми на детето си, както родителите му. Визирам родителите, които водят децата си за пълна оценка на развитието, защото учителите или самите те подозират някакъв проблем, а след това с лека ръка отхвърлят какво съм установила и препоръките ми. С цялото си същество се опитвам да предоставя на тези деца най-добрата реалност, на която съм способна. Но ако няма кой да чуе професионалните ти насоки…тъжно ми е. Тъжно ми е, когато отхвърлят с лека ръка насоките ми за по-нататъшна работа с мнението си, че аз искам само да печеля пари или със съпротивите на един родител, че детето му има проблем или защото са педагози с N на брой години практика. За щастие има и родители, които макар и след 2-3 години, отново се обръщат към мен и са приели нуждата от работа с детето им.
А правят ли впечатление с нещо конкретно родителите, с които работите? Как те стимулират талантите на своите деца?
Голяма част от родителите са много амбициозни и влагат много в интелектуалното развитие на децата си. Надявам се със семинарите и заниманията в Младежката Менса да успеем да балансираме наравно с логическата и развитието на социалната интелигентност и емоционалната интелигентност. Неслучайно си партнираме с Десислава Дамянова и Академия за емоционална интелигентност и тя е провеждала занимания с младежите ни.
В ролята си на родител мога да си представя как бих реагирала ако постоянно чувам от учителите на детето си колко добре се справя – най-вероятно бих се успокоила, че няма проблеми в училище и не бих предприела нищо допълнително. Какво предлага вашата организация като алтернатива на това? Каква стъпка бих могла да предприема?
Както споменах по-рано, за жалост на надарените деца, училищата в България на предлагат алтернатива за надарените си ученици. Нека да спомена и хубавия пример, наскоро колега психолог беше извикал родител на едно от нашите деца в училище, за да коментира неговата социална интелигентност. На срещата с щастие колегата установи, че майката знае, че детето ѝ е различно и е включено в програмата на Младежката Менса.
Какво предлага нашата организация като алтернатива, е даже странно на самите деца. Всяка година организираме среща, на която ги питаме какво им е интересно, какви лекции искат да организираме, освен вече споменатите за емоционална интелигентност. Все още свикват, че не ги посочваме конкретно, за да се изкажат, а изчакваме всеки да говори, когато пожелае. При нас няма отсъствия, не се води дневник на присъстващите, темите се обявяват предварително и всеки се включва по собствено желание. Обясняваме им, че правим нещата от добро сърце, доброволно и не получаваме заплащане и искаме вложеното от нас време да има смисъл за тях.
Ако имате предположение, че детето Ви е надарено или за жалост изпитва затруднения, породени от интелигентността, можете да се свържете с Даниела на 088749008 или да го запишете за тест на някоя от обявените ни дати на https://mensa.bg/zapishi-se-
Научете повече за мен и когнитивно-поведенческия подход.
Ако сте социално-отговорен бизнес, вижте и предложенията за фирми.
За още теми от света на психологията следете моя блог.
