Когнитивно-поведенческа терапия

Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) е само една от десетките възможности пред търсещите грижа за душевното си здраве. Фактът, че към момента именно тази форма на терапия се счита за златен стандарт в лечението на редица психологични проблеми, не означава, че КПТ пасва напълно на всеки.

В психологията има различни идеологични модели, които обясняват формирането на човешката психика. На базата на тези модели се развиват и конкретните терапевтични модалности, каквато е КПТ. Всеки психолог и психотерапевт избира по кой модел и в коя модалност да работи. Обикновено това са онези, които са в най-близко съответствие със собственото му разбиране за човешката психика. Какво означава това на практика? Искате, например, да се подложите на хипноза или да разберете какво се опитват да ви кажат сънищата ви. Аз ви казвам, че съм привърженик на когнитвно-поведенческия идеологичен модел. Това означава, че не съм вашия психолог. Защото хипнозата и анализирането на сънищата са техники от модалността психоанализа, която е основана на психодинамичния идеологичен модел. Затова, най-доброто решение във вашия случай е или психодинамично-ориентиран психолог или психоаналитик.

В търсенето на специалист е добре отначало заедно да прецените дали експертизата на конкретния специалист е най-ефективният отговор на вашето търсене. На второ място е необходимостта да си паснете като хора. В крайна сметка, в общуването доверието е водещ фактор. А по-долу излагам накратко информация за КПТ, за да прецените дали допада и на вас.

Основни принципи на КПТ

Когнитивно-поведенческата терапия е едно от най-съвременните течения в психологията. Води началото си от когнитивния научен модел. Тя е и най-широко разпространената практика в англо-американския свят, докато Европа остава по традиция по-аналитично настроена.

Принципът, който лежи в основата на КПТ е, че човешката психика е плод на взаимодействие между нашите мисли, чувства и поведения. За разлика от чистия бихейвиоризъм (който работи единствено с поведенията), когнитивизма (стресиращ ролята на мислите и начина на мислене), и хуманизма (отдаващ водещо значение на емоциите), КПТ отделя еднакво значение на тези три компонента и изследва механизмите, по които те са свързани.

КПТ на практика

Например, ако се чувствате депресирани, каква е емоцията, която изпитвате? Тъга, отчаяние, разочарование, неприрязън – списъкът е много много дълъг. Зад тази емоция има конкретна мисъл – „Аз съм некадърник!“, „Никога няма да се справя с това!“, „Всички ме мразят!“ и т.н. Тези мисли се наричат„автоматични“, защото изскачат спонтанно в съзнанието ни и ги приемаме за истина, без да ги подлагаме на съмнение.

Една такава мисъл, разбира се, има емоционална реакция – чувствате се отчаяни, например. Тази емоция блокира желанието ви за действие и да речем, ви кара да прекарате цял ден в леглото, потънали в негативните мисли. Това е поведението.

И така, за да промените поведението, трябва да разпознаете всички чувства и мисли зад него, да проследите тяхното възникване и да ги оспорите. В този процес научавате как да използвате техниките на КПТ и да станете „свой собствен терапевт“. Така винаги, когато пред вас възникне някакво препятствие, ще имате ресурсите да го преодолеете самостоятелно.

Какво отличава КПТ от другите терапии?

КПТ обикновено продължава между 12 и 20 сесии. За разлика от психодинамичните терапии, които могат да траят с години, КПТ дава резултат в конкретен период. Затова допринася специфичната рамка, към която се придържат тези срещи. Целта е клиентът да стане независим и да разчита на собствените си ресурси, а не на сесиите, за да се чувства добре.

В хода на терапията всеки клиент се обучава как да прилага методите на КПТ, за да може сам да използва наученото по време на срещите дълго след приключване на терапията.

Експертите в КПТ

Над 20 различни вида терапии спадат към когнитивната или когнитивно-поведенческата школа. Всички те са предизвикали повече емпирични изследвания (доказващи факти чрез практиката) от всяка друга школа. Най-видните имена в тази област са Арън Бек и Албърт Елис.

Арън Бек

4.3.2.Роден през 1921г. Почетен доктор по психиатрия на Университета в Пенсилвания, в който е подготвил множество последователи на една от най-динамично развиващите се и краткосрочни психотерапии. Той е единственият психиатър-клиник, който е удостоен с почетна награда заради научноизследователските си открития в областта на модерната психотерапия от Американската Асоциация на психолозите. През 1994г. основава Институт по Когнитивно-поведенческа терапия заедно с дъщеря си
Джудит Бек: http://www.beckinstitute.org/


Албърт Елис

4.3.4.

Роден през 1913г. Американски психолог. След като практикува психоанализа от 1949 до 1953 г., Елис въстава срещу нейната догма и неефективност, експериментира с други методи и в началото на 1955 г. започва своя собствена система на рационално-емоционална поведенческа терапия (РЕПТ). РЕПТ е създадена с цел да спои „дебелоглавия“ бихейвиоризъм с датиращия отдавна интерес на Елис към философията и особено феноменологичната, прагматичната и хуманистична философия. Въпреки че в началото почти всички други терапевти ревностно и се противопоставят, Елис продължава да упорства в лекциите и трудовете си върху РЕПТ и накрая постига такъв успех, че днес той е признат за бащата на КПТ. През 1959г. създава собствен институт: http://albertellis.org/.


Джефри Янг

Роден през 1950 г. Дълги години работи под ръководството на д-р Арън Бек, а впоследствие става директор „Научни изследвания и обучение“ в университета на Пенсилвания. Полага основите на Схема терапията в средата на 80-те години. Стремежът му е да създаде адаптиран подход за работа с клиенти с дългогодишни характеропатии, които трудно се подават на стандартна когнитивно-поведенческа терапия. Днес схема терапията намира широко приложение в лечението на личностови разстройства. Основава Институт по схема терапия в средата на 90-те години: http://www.schematherapy.com/.


Стивън Хейс

Роден през 1948 г. Преподавател в университета на Невада. Теоретичният му подход е основан на бихейвиоризма. Хейс създава Терапията на приемане и ангажиране (АКТ) през 1982 г. Емпиричните изследвания по отношение на ефективността на АКТ в лечението на някои психични разстройства все още са ограничени. Терапевтичният подход е предпочитан в по-леки форми на някои заболявания, както и при адаптивни проблеми. В основата на модела е концепцията за психологическа гъвкавост, а техниките, които използва, са насочени именно към развитието й. Повече за научния му труд и международни признания на https://stevenchayes.com/.


Марша Линехан

Родена през 1943г. Професор по Психиатрия и поведенчески науки в университета на Вашингтон. В края на 80-те години създава Диалектическа поведенческа терапия (ДБТ), в основата на която е концепцията за емоционална регулация. Днес подходът се използва най-вече за лечение на гранично личностово разстройство в групова форма. През 1998 г. основава Институт Линехан, където развива модела и приложението му в лечението на различни психични разстройства: https://linehaninstitute.org/.


Вижте още за мен, психичното здраве или консултирането.

Интересувате се от психичното здраве? Следете моя блог.

Свържете се с мен за запазване на час.