От 24ти до 26ти октомври в Блед, Словения, за десети път ще се проведе ежегодната конференция „Дни на Леон Лойк”. Специалисти в сферата на психичното здраве от цял свят се събират заедно в трите дни на конференцията, за да обменят опит и да начертаят пътищата за развитие на терапия на реалността. Домакин на събитието по традиция е Европейския институт по терапия на реалността. Гости на тазгодишното издание са Луси Джонстоун и Сами Тимими, които ще изнесат лекции в петък, 24.10. Съботния ден е посветен на работилници, в които участниците, разпределени в малки групи, обсъждат казуси, а в неделя обучителите имат важната задача да работят по процеса на провеждане на психотерапевтичното обучение във всяка от държавите-членки.
За Леон Лойк
Леон Лойк (1937-2014) е словенски психолог, психотерапевт и старши инструктор в William Glasser International, американския институт по терапия на реалността. Сред неговите заслуги е научната обосновка на метода и основаването на Европейската асоциация по терапия на реалността (EART) през 1999г. Това поставя началото на разпространението на терапия на реалността в Европа като разпозната от Европейската асоциация по психотерапия модалност.
Ежегодната конференция носи името на Леон Лойк в знак на признателност към неговите заслуги за утвърждаването на метода в Европа. Събитието има за цел да обединява практикуващите в метода специалисти и да предоставя възможност за продължаващо професионално развитие. То също така осигурява на обучаващите се достъп до супервизори от различни държави както и възможност за изграждане на международна мрежа от екипи за сътрудничество.
Луси Джонстоун
Луси Джонстоун е британски клиничен психолог, писател и обучител, известна със своята критична позиция към психиатричната диагностика и с приноса си към алтернативни модели за разбиране на психичното страдание. Тя е съавтор и водещ разработчик на рамката Power Threat Meaning (2018), създадена с Британското психологическо общество като алтернатива на диагностичния модел в психичното здраве. Джонстоун е автор на множество публикации по теми като формулиране на случаи, травма и ограниченията на медицинския модел, и е активен глас в движението по критична психология.
Рамка Власт – Заплаха – Смисъл
Рамката „Власт – Заплаха – Смисъл“ (Power Threat Meaning Framework, PTMF), разработена от Луси Джонстоун и колеги, предлага силна промяна в начина, по който разбираме психологическото страдание, като измества фокуса от диагностичните категории към контекста, наратива и адаптацията. В основата си моделът подчертава, че това, което често наричаме „симптоми“, може да се разбере като стратегии за оцеляване или реакции на травматични и заплашителни преживявания. Това преформулиране валидира личния опит и изтъква находчивостта, заложена дори в болезнени или разрушителни поведения. Ключов акцент в PTMF е признанието, че властовите динамики – социални, културни, икономически, междуличностни или институционални – играят решаваща роля във формирането на страданието. Когато властта се използва неправомерно, тя поражда заплахи за сигурността, принадлежността, автономията и достойнството, с които хората трябва да намерят начини да се справят. Също толкова важно е значението, което индивидите придават на тези преживявания: историите, които разказват, културните дискурси, които използват, и наративите, оформящи тяхната идентичност и усещане за себе си. Това поставя смисъла в центъра както на страданието, така и на възстановяването.
Друга ключова идея е, че етикети като „разстройство“ често замъгляват тези връзки, стигматизират хората и ограничават възможностите за изцеление, като локализират проблема единствено в индивида, вместо в сложното взаимодействие на отношения, среди и истории. Вместо твърди категории, PTMF предлага широки и гъвкави модели на реакция, които могат да насочват разбирането, без да губят индивидуалността. Моделът също насочва вниманието към силните страни и ресурсите, подчертавайки, че възстановяването не е само намаляване на страданието, а и възвръщане на агентността, надеждата и свързаността. В крайна сметка PTMF ни приканва да задаваме различни въпроси – не „Какво не е наред с теб?“, а „Какво ти се е случило, как те е засегнало, какъв смисъл носи и какво направи, за да оцелееш?“ – перспектива, която може да преобрази практиките и системите за грижа.
Сами Тимими
Проф. Сами Тимими е британски детски и юношески психиатър, автор и академик, известен със своята критична перспектива към психиатричната практика. Той има множество публикации, посветени на ограниченията на диагностичните категории като ADHD и аутизъм, като подчертава, че те често отразяват културни норми и социални напрежения, а не обективни медицински състояния. Неговата работа оспорва медицинализацията на детството и изтъква значението на наратива, културата, взаимоотношенията и контекста при разбирането на психичното страдание. Тимими защитава релационни, ориентирани към резултатите и недиагностични подходи в системите за психично здраве и е признат за водеща фигура в международното движение за критична психиатрия.
Eманципаторска психиатрия
Теоретичната ориентация на Сами Тимими преосмисля психичното здраве, като оспорва доминацията на диагнозата и настоява да разбираме страданието не като фиксирани разстройства, локализирани вътре в индивида, а като възникващо във връзка с културата, трудностите, историята, взаимоотношенията и смисъла. Той твърди, че психиатричните етикети – ADHD, аутизъм, „поведенчески разстройства“ – често служат на социални функции, които затвърждават определени норми, комерсиализират нормалното разнообразие и насочват емоционалните или развитиетони трудности към медицински системи за лечение, вместо към по-широки наративи на подкрепа, принадлежност и промяна. Според Тимими дете, което е „хиперактивно“ или „невнимателно“, трябва да бъде разглеждано най-напред през призмата на неговата житейска история: какво му се е случило, какви релационни, образователни, семейни или социални напрежения преживява, какви културни очаквания определят кое се смята за „проблемно“.
Терапията, подкрепата или интервенцията след това трябва да произтичат от този наратив, като се отдава приоритет на агентността, възстановяването на връзките, нефрамакологичните форми на помощ и разбирането пред диагнозата и свръхмедикацията. Тимими подчертава, че отказът от диагностични етикети не означава липса на структура; напротив, той ни приканва да изградим системи за психично здраве, които се ориентират към резултатите, имащи значение за хората – не списъци с диагностични критерии, а подобрения в отношенията, в способността за пълноценно живеене, в устойчивостта и надеждата. Той вярва, че тази промяна не е пожелателна, а наложителна: че настоящата рамка често вреди, като отчуждава хората от техния собствен опит, маскира коренните причини и подкопава потенциала за възстановяване, който се разкрива, когато смисълът, контекстът, културата и справедливостта се вземат насериозно.
За повече информация относно терапия на реалността, „Дни на Леон Лойк“ 2023 или други текущи събития в България, можете да се свържете с Българска асоциация по терапия на реалността на имейл адрес info@batr.bg
Научете повече за мен и когнитивно-поведенческия подход.
Ако сте социално-отговорен бизнес, вижте и предложенията за фирми.
За още теми от света на психологията следете моя блог.
