Мързел или прокрастинация?
Когато човек постоянно отлага, околните често казват: „Мързелив е.“ В действителност обаче мързелът, липсата на дисциплина, инертността, пасивността и прокрастинацията не означават едно и също. Разбирането на разликите е първата стъпка към намирането на ефективно решение.
Мързелът представлява липса на желание за полагане на усилия. Човек не изпитва особен вътрешен конфликт – просто не желае да извърши определена дейност, защото не я намира за достатъчно важна или привлекателна.
Липсата на дисциплина е трудност човек последователно да следва предварително поставени цели и правила. Тук мотивацията може да е налице, но липсват изградени навици, самоконтрол или добра организация. Този проблем обикновено се проявява в различни области от живота, а не само при отделни задачи.
Инертността се изразява в склонност да се запазва настоящото състояние, дори когато промяната би била полезна. Човек може да не изпитва силен страх или тревожност, а просто да му е трудно да предприеме първата стъпка към нещо ново.
Пасивността описва по-общ модел на поведение, при който човек рядко поема инициатива и предпочита другите да вземат решения или да определят посоката. Пасивността често е свързана с ниска увереност, научена безпомощност или страх от поемане на отговорност.
Прокрастинацията, от своя страна, има различен механизъм. Човекът обикновено иска да изпълни задачата, знае, че тя е важна и често изпитва вина, че я отлага. Въпреки това не успява да започне, защото задачата предизвиква неприятни емоции – тревожност, несигурност, страх от провал или стремеж към съвършенство. Затова прокрастинацията все по-често се разглежда като проблем, свързан с регулирането на емоциите, а не просто с управлението на времето.
Прокрастинация и емоционална регулация
Именно затова хората, които най-често прокрастинират, невинаги са мързеливи. Напротив – те често са амбициозни, отговорни и имат високи изисквания към себе си. Колкото по-голямо значение отдават на дадена задача, толкова по-силен може да бъде вътрешният натиск и съответно – склонността да я отлагат.
Точно това се случва и с Иван – 38-годишен специалист в международна компания. От месеци той знае, че трябва да подготви предложение за нов проект, който може да му донесе повишение. Всеки ден си обещава, че ще започне „след малко“. Вместо това първо отговаря на всички имейли, после подрежда файловете си, участва в срещи, които не изискват неговото присъствие, а накрая вече няма достатъчно време за най-важната задача.
Отстрани изглежда, че Иван просто не е организиран. В действителност той се страхува, че предложението му няма да бъде достатъчно добро и че колегите му ще го критикуват. Отлагането временно намалява тревожността му, но с всеки изминал ден напрежението се увеличава. Крайният срок наближава, чувството за вина става все по-силно, а увереността му намалява. Така се създава порочен кръг, в който тревожността поражда отлагане, а отлагането – още по-голяма тревожност.
Какви са най-честите причини?
Макар причините да са индивидуални, няколко психологически фактора се срещат особено често:
• Страх от провал – ако вярваме, че няма да се справим достатъчно добре, е по-лесно изобщо да не започнем.
• Перфекционизъм – стремежът всичко да бъде изпълнено безупречно често превръща всяка задача в източник на напрежение.
• Ниска мотивация – когато не виждаме смисъл или лична стойност в дадена дейност, започването ѝ изисква значително повече усилия.
• Претоварване – големите и сложни задачи могат да изглеждат толкова непосилни, че човек не знае откъде да започне.
• Импулсивност – предпочитаме незабавната награда пред дългосрочната полза, което прави разсейванията особено привлекателни.
Важно е да се отбележи, че хроничната прокрастинация често се среща при хора с тревожни разстройства, депресия или синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD). В тези случаи отлагането е симптом на по-дълбок психологически проблем, а не самостоятелен такъв.
Прокрастинацията не означава непременно ADHD
През последните години все повече хора започват да се разпознават в публикации и кратки видеа, посветени на ADHD (Правилното изписване на български език СХДВ – Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието). Ако често отлагате задачи, трудно се концентрирате или лесно се разсейвате, е напълно възможно да си зададете въпроса: „Дали нямам ADHD?“
Този въпрос сам по себе си не е проблем. Проблемът възниква, когато започнем да си поставяме диагноза единствено въз основа на информация от социалните мрежи. Кратките видеа в социалните мрежи често представят отделни човешки преживявания като сигурни признаци на ADHD, без да показват цялостната клинична картина. Това може да създаде погрешното впечатление, че всяка трудност с концентрацията или организацията е признак на разстройство.
Прокрастинацията сама по себе си не е диагноза. Тя представлява поведенчески модел, който може да има различни причини. Тя може да бъде част от ADHD, но може да се среща и при тревожни разстройства, депресия, бърнаут, перфекционизъм, хроничен стрес, нарушения на съня или просто при продължително психично претоварване. В много случаи човек няма никакво психично разстройство – просто е попаднал в порочен кръг на избягване и отлагане.
При ADHD трудностите с организацията, концентрацията и изпълнителните функции обикновено започват още в детска възраст, макар че понякога остават неразпознати до зрелите години. Те се проявяват в различни сфери на живота и са относително устойчиви във времето. Те не се ограничават само до една конкретна задача или период на повишен стрес. Освен това диагнозата не се поставя чрез онлайн тестове или видеа, а след цялостна клинична оценка от квалифициран специалист.
Затова е добре да бъдем предпазливи с етикетите. Самодиагностицирането може да доведе до погрешни изводи и да отклони вниманието от реалната причина за затрудненията. Важно е да помним, че не всеки човек с ADHD прокрастинира и не всеки човек, който прокрастинира, има ADHD. Макар двете състояния да могат да се припокриват, те не са едно и също.
Етикетът сам по себе си не решава проблема. Независимо дали причината е тревожност, перфекционизъм, хроничен стрес или ADHD, най-важното е човек да разбере какво стои в основата на неговите затруднения. Едва тогава могат да бъдат избрани най-подходящите стратегии за справяне.
Научете повече за мен и когнитивно-поведенческия подход.
Ако сте социално-отговорен бизнес, вижте и предложенията за фирми.
За още теми от света на психологията следете моя блог.
