Наскоро случайно попаднах на някакво информационно предаване по наш ТВ канал, в което се обсъждаше необходимостта от щатни кадри – психолози в болничните заведения. Понеже съм работила в здравеопазването, темата ме заинтересува и изслушах коментара на колегите си в ефир.
Клинична психология в медиите
Дотук нищо изненадващо – да, профилактиката на психичното здраве при пациенти е изключително важна и водещите световни организации все по-целеустремено въвеждат мултидисциплинарен подход в лечението. И да, нищо изненадващо, че България изостава в тази тенденция.
Това, което ме потресе в коментара на водещите бе ограничената представа за професията „клиничен психолог“. Представената информация гласеше, че клиничните психолози са тези, които работят в болници и затова болниците трябва да осигурят щатни позиции за клинични психолози.
Ако и вие сте сред зрителите, останали с това погрешно впечатление, нека го поправим заедно.
Норма и абнорма
Първо, думата „клиничен“ в психологията няма нищо общо с болница. Да, терминът е медицински, но ако направите справка в тълковния речник, „клиничен“ означава „който има признаците на дадено заболяване“. Т.е. клиничните психолози наблюдават симптомите на психичните заболявания.
Терминът се използва, защото клиничните психолози са обучени в психодиагностика и съответно могат да боравят с инструментите за изследване на психичното здраве. В тази си роля те най-много се доближават до психиатрите. И докато общата психология изследва нормата – процесите на развитие при здравите индивиди – то клиничната психология изследва абнормалните процеси.
Ето и пример от практиката. От известно време Иван се чувства потиснат и е загубил желание да прави неща, които преди са му носили удоволствие. Когато Иван сподели проблема си с психолог, психологът му бързо обобщава, че има депресия и двамата започват да обсъждат живота на Иван.
Клиничният психолог, от друга страна, ще проведе подробно интервю с Иван и ще го помоли да попълни няколко въпросника, за да може да определи дали Иван просто преминава през труден етап от живота си или наистина има депресивно разстройство. Ако има, кое от десетте типа депресивни разстройства е то? Какъв е рискът за самонараняване при Иван? В случай, че симптомите са много интензвини, има ли нужда той да се консултира с психиатър за евентуален прием на лекарства или „лечението чрез говорене“ ще е достатъчно? Има ли симптоми на други, често пъти съпътсващи разстройства? Едва след изясняване на всички тези въпроси, персонализираният лечебен план на Иван може да бъде оформен и работата да започне.
Иван развива артрит, но няма никакво намерение да се занимава с психолози заради депресивните си симптоми. Отива на лекар за артрита. Не е необходимо консултантът в болницата да бъде клиничен психолог. Достатъчно е Иван да разбере, че липсата на мотивация която му пречи да прави физически упражнения в крайна сметка не само ще задълбочи ставните му оплаквания, но е вероятно и да ги причинява. Целта е, когато си тръгне от болницата, Иван да е мотивиран да се придържа към лекарските предписания и подготвен да се справи с предстоящите трудности.
Клинична психология в реалния живот
В реалността повечето клинични психолози стават психотерапевти след като преминат обучение в дадено направление. Други работят в психиатрични заведения заедно с психиатрите. Трети пишат съдебни експертизи. Да, една малка част наистина избират работа в болници, защото там рискът от развитие на депресивни разстройства сред пациентите с тежки диагнози и техните семейства е голям. Но да се съобщи в национален ефир, че клиничните психолози са онези, които работят в болници е просто абсурдно.
Психология в болничните заведения
Тези, които искат да работят като психолози в болници, избират да се развиват в сферата на здравната психология. Здравната психология, както се досещате, изследва здравето и неговите проблеми – болестите. Работата с хора със здравословни проблеми и хронични заболявания е специфична, така че болниците е най-добре да търсят именно такива специалисти. Подобни кадри в момента се намират трудно, защото обучителните програми са още твърде млади, но самият факт, че съществуват сочи, че първата стъпка в правилната посока е направена. Надявам се, журналистите вече разбраха, че здравните психолози са онези, които работят в болниците.
Научете повече за мен и когнитивно-поведенческия подход.
Ако сте социално-отговорен бизнес, вижте и предложенията за фирми.
За още теми от света на психологията следете моя блог.
