Грижата за служители се лансира като предимство на работната среда в обявите за работа на големите компании. Освен редицата социални придобивки, които работодателите изтъкват като свои плюсове, много се набляга и на грижата за well-being. Какво на практика означава това?
От гледна точка на компанията, тя е изпълнила чистосърдечно своето намерение да осигури благосъстоянието на служителите си като е подписала договор с фирма-посредник, която да се погрижи за това.
Фирмата-посредник от своя страна е разработила платформа за акумулиране на ресурси, разбирайте текстови и видеоматериали на тема различни психичноздравни проблеми. Интегрирала е чат-бот с привлекателно име, който да отговаря на клиентските запитвания. И е натрупала каталог от психичноздравни специалисти, къде проверени, къде непроверени, с които служителите могат да се свържат при нужда. Също така е поела ангажимент да провежда регулярно уебинари, насочени както към служителите, така и към консултантите. Ама там камера и микрофони не са задължителни, за да може да се покаже голяма активност. Зад всичко това стои многоброен екип от административни сътрудници и технически грамотни специалисти, много често базирани някъде в Азия, които отговарят системата да е изправна.
И така, обгрижващата компания плаща крупна сума на фирмата посредник и става неин абонат. С тези пари се предполага, че служителите й могат да получат психичноздравна подкрепа. И в някои случаи това наистина се случва. Но в много други случаи служителят получава:
- четива и видеа, които сам може да си намери в Интернет
- разговор с ChatGPT с красиво име и интерфейс
- ограничен брой консултации с консултанти, където най-ощетени са консултантите, тъй като крупната сума вече се е стопила в техническа поддръжка и всъщност за експертиза не остават пари.
И така, посредникът решава, че ще намери по-евтина работна ръка за реалната психологическа подкрепа и ще вдигне цената на абонамента на фирмата. Е да де, ама фирмата вече е гласувала еди-какъв си бюджет и единствената й опция е да ограничи броя на консултациите за служителя. Какво се получава? Дават се пари за психично здраве, уж за благосъстоянието на служителите, а се харчат за изхранване на посредници. Адекватните специалисти няма как да се съгласят на пренебрежителните цени на посредниците, оттам пада и качеството на услугите. И имаме отново служители с проблеми, но и финансов отчет с грижа за служителите!
През годините получавах много предложения от „големи” фирми-посредници, които ме канеха да се включа в техните каталози. Една част от тях ми предлагаха цена на консултация като за четвъртокурсник. Други оставяха консултантите сами да си впишат цените, но пък не намираха бизнес клиенти. На първите им отказвах, на вторите – сигурно още името ми фигурира някъде, откъдето не е дошъл нито един служител…Наблюдавах как служителите получават първо 12 консултации, на следващата година – 8 консултации, на по-следващата – 6. А рекламите за well-being се изпълваха с все по-емоционални текстове, обещания, и пъстри думи за благосъстояние, грижа и страхотна работна среда.
По-големите посредници изкупуват по-малките, а техническите екипи в глобалните мащаби изискват повече поддръжка отколкото психичноздравна експертиза. Вече поканите, които получавам са не да консултирам служители, а да обучавам ИИ да го прави. Така че когато работодателите ви обещават well-being, да знаете какво ви предстои…
***Този текст е генериран изцяло от естествен интелект, понеже изкуственият не може да отрази възмущението ми!
