Разводите представляват 41,3% от браковете в България през 2023г. по данни на НСИ. По този показател не се различаваме особено от ЕС, където същият процент е 39%. Такъв голям процент не е нещо, което лесно се пренебрегва, особено когато половината от разводите се случват в семейства с малолетни деца.
Много е изписано за причините за развод и социокултурните фактори, които оказват влияние върху тази тенденция. Няма да се фокусираме върху това. Има нещо по-важно и то е как партньорите да се самосъхранят в процеса на развода, така че и децата да не изпаднат в ролята на косвени жертви на своите родители. Изследваме тази тема в дискусия с Ивелина Михалкова, медиатор от Асоциация „Интенсия”, с която работим с двойки в неравностойно материално положение.
Карина: В практиката се сблъсквам с един стереотип що се отнася до семейното консултиране и той е, че консултантът трябва винаги да е на страната на брака. По презумпция, двойката, която идва с идеята да съхрани брака си преоткрива комуникативните модели, които възпрепятстват отношениятя им, отстранява ги и вследствие на това връзката се укрепва, интимността нараства, а новооткритите модели на общуване правят отношенията по-ползотворни. И да, в много случаи това работи отлично. Но това далеч не са всички случаи. Има едни други, в които партньорите, понякога единия, понякога и двамата са взели решението за развод и заявката им всъщност е как да осъществят това свое решение възможно най-безболезнено. Този тип заявки нараства – все по-често при мен идват двойки, които вече са на ръба – изтощени от конфликти, а най-много страдат децата. Обикновено единият партньор казва: „Няма друг начин, ще се видим в съда.“ Но има, нали?
Ивелина: Да, има. И той се нарича медиация – процедура, в която двете страни с помощта на неутрален посредник могат да постигнат споразумение без съдебно дело. Тя е по-бърза, по-евтина и много по-щадяща – не само за родителите, но и за децата им.
Карина: Звучи като по-здравословен вариант. Първата стъпка, която единият от партньорите обикновено предприема е консултация с адвокат. Дори понякога аз самата насочвам клиента към адвокат, защото въпросите, които повдига касаят правото, а не психологията. Но ако има по-добра алтернатива, защо тогава толкова малко хора я избират?
Ивелина: Основно по две причини – липса на информираност и емоционален заряд.
Първо, много хора просто не знаят, че могат да решат спора си чрез медиация – мислят, че разводът непременно минава през съд. Второ, когато има болка, предателство, наранено его, идва желанието „да си върна“, „да го накажа“. Но в съда никой не печели истински – само се губи време, пари и достойнство.
Карина: Точно така. Аз виждам как желанието за „победа“ често пречи на хората да продължат нататък. А когато са намесени и деца, много от картините стават грозни – децата се използват като оръжие срещу другия партньор. Не водя официална статистика, но по-голямата част от хората, които се обръщат към мен за всякакви психични трудности в зряла възраст докладват горчив опит от раздялата на родителите си в по-ранен етап. Докато в медиацията има нещо много по-зряло – тя не е за това кой е прав, а как всички страни могат да продължат живота си с минимални щети.
Ивелина: Именно. В един процес на медиация може да се говори за реалните нужди – на децата, на родителите, на семейството като цяло. Докато съдът гледа документи и срокове, ние търсим човешки решения. А често именно това липсва в разводите – човещината…
Карина: И децата усещат всичко. Когато родителите се съдят, децата попадат в едно минно поле, където детското съзнание е в капан на постоянна фрустрация. В консултациите често чувам преразкази на детските тревоги. Например, когато майката активно пречи на бащата да прекарва време с детето си. Наскоро имах такъв случай и детето бе изразило фрустрацията си: „Татко ме взима от училище. Ако кажа, че искам при мама, той ще си помисли, че не го обичам. Ако кажа, че искам да отида с него, мама ще ми се кара.” Е това дете, с неговия капацитет на осем години, как да вземе решение? Това е вредата. Впоследствие, това преживяване може да отключи всякакви травматични реакции. А при медиацията, ако процесът е проведен с уважение, детето усеща, че родителите могат да се разделят, без да се разрушат взаимно.
Ивелина: Да, и това е най-ценното – да се запази родителството, дори когато връзката е приключила. Медиацията учи хората да общуват отново, този път по-зряло и конструктивно. Понякога само една сесия е достатъчна, за да се появи разбиране, което години съдебни спорове не могат да донесат.
Карина: Като специалист виждам колко важно е това – да се създаде пространство, където гневът може да бъде чут, но не и да управлява решенията. Медиаторът не е съдия, той е помощник на общуването. Той е много по-близо до психолога, защото също работи с емоционалния свят на партньорите – с техните потребности, нужди и ценности.
Ивелина: Да, той не налага решение – помага го да се намери. И когато двете страни сами постигнат съгласие, те по-лесно го спазват. Затова казваме, че медиацията не приключва с подпис, а започва нова фаза на сътрудничество.
Карина: Може би най-доброто, което можем да направим, е да разкажем повече за тази възможност. Хората трябва да знаят, че медиацията не е „алтернатива на правосъдието“, а начин за зряло и достойно уреждане на конфликтите.
Ивелина: Съгласна съм. Защото понякога най-силният ход в един конфликт не е да победиш – а да запазиш себе си и мира в семейството си.
Карина: Благодаря ти за разговора. Може би в обобщение е добре да подчертаем, че медиацията е доброволна, конфиденциална и достъпна процедура, която може да се проведе още преди завеждане на съдебно дело. Тя спестява средства, време и емоционални щети – особено когато има деца. Най-големите пречки пред използването й са неосведомеността и емоционалната реактивност. Информираността и подкрепата от психолози, адвокати и институции могат да помогнат този по-зрял модел на решаване на конфликти да стане по-разпознаваем и предпочитан у нас.
Освен при разводи, медиацията има широко приложение и в други житейски и професионални ситуации, в които конфликтът може да бъде разрешен без съд. Тя се използва успешно при семейни спорове между родители и пораснали деца, при трудови конфликти между служители и работодатели, съседски и имотни спорове, както и при разногласия между бизнес партньори. Все по-често се прилага и в училищна среда – чрез училищна медиация, където децата и учителите се учат да водят диалог и да намират решения без обвинения и наказания.
Предимството на медиацията е, че тя възстановява доверието и комуникацията, вместо да ги разрушава, както често се случва при съдебните процедури. Независимо дали става дума за семейство, организация или общност, този подход помага страните да се чуят, да се разберат и да изградят по-здрави отношения – дори след конфликт.
Научете повече за мен и когнитивно-поведенческия подход.
Ако сте социално-отговорен бизнес, вижте и предложенията за фирми.
За още теми от света на психологията следете моя блог.
