• Български

Спомага ли вярата психичното здраве на българите?


На един от най-големите християнски празници се замислих за ролята на вярата в живота ни. Много изследвания в последните десетилетия подкрепят тезата, че вярата е полезна за психичното здраве. Но говорейки за вяра няма как да не направя и следното уточнение – религиозната вяра и духовността са две различни неща. Препокриват се дотолкова, доколкото и двете се опитват до достигнат разбиране за смисъла на живота и свързване с по-висша сила. Но се различават по това, че докато духовността е въпрос на индивидуално светоусещане, религиозната вяра е организирана система от вярвания, базирана на общността. И двете са еднакво способни да помогнат на човек да намали стреса чрез по-добри вътрешен мир, усещане за смисъл и прошка.

Сред моите клиенти има представители на всякакви официални и неофициални религии, хора, които се определят като духовни, но не и религиозни, както и такива, които отхвърлят напълно концепциите за по-висша сила. Полюбопитствах какво говорят числата за всички тях?

Религиозни ли сте?

На въпроса „Религиозни ли сте?“ едва 1/3 отговарят положително и се идентифицират с официална религия. Това означава, че по-голямата част от хората, търсещи психично-здравна помощ не са религиозни. Може би резултатите се дължат на тенденцията, че при сблъскването с житейски кризи, религиозните хора се обръщат първо към вярата и църквата си и не достигат до консултативните кабинети. Което предполага, че в крайна сметка религиозната вяра е един от факторите, оказващи благоприятно въздействие върху психичното здраве. Именно затова и психолозите се интересуват от въпроса за вярата – тя спада към ресурсите на индивида за справяне с житейските предизвикателства.

Има ли разлика в половете по отношение на религиозната вяра?

И сред жените и сред мъжете преобладават нерелигиозните  хора, така че не можем да говорим за някаква видима разлика. По принцип жените преобладават в моята практика, така че по-големите числа при тях следват половото разпределение на извадката. 37% от жените и 32% от мъжете се определят като религиозни, което съответства на общата тенденция.

По-бързо ли се възстановяват религиозните хора?

Може би най-интересният въпрос по отношение на религията е дали вярващите преодоляват трудностите по-бързо. Моята хипотеза беше, че идентифициралите се като религиозни ще са получили по-малко на брой консултативни сесии, защото вярата би добавила стойност към ресурсите за справяне на индивидите в тази група. Дали това е така? Числата показват друго – всъщност по-голямата част от бързо възстановилите се е сред нерелигиозните. Това може да се обясни с факта, че отсъствието на духовност и религиозна вяра е свързано с по-лошо благополучие.

Българите по-религиозни ли са?

Изглежда, че националността не е свързана с религиозността. От всички 10 националности в извадката, религиозните българи са 35%, докато религиозните в другите националности са 37%. Така че по-скоро мога да твърдя, че българите сме по-малко религиозни, ако въобще такава малка разлика има някаква стойност.

Да вярвам или да не вярвам?

Духовността и вярата са ценности, които сами избираме. Донякъде те са повлияни от културата, в която растем, като в някои култури социалният натиск за приемане на тези ценности е в пъти по-голям отколкото в други. Както обичаме да казваме в нашата култура, „насила хубост не става“. Така че никой не може да ви задължи да споделяте каквито и да било ценности. Но колкото по-осъзнато живеете, толкова повече ви вълнува въпросът за смисъла на живота и наличието на по-висши сили. Откриете ли своите собствени убеждения, по-лесно ще преборвате „битовизмите“ и житейските предизвикателства. Светли празници, вяра, обич и надежда в доброто!

Научете повече за мен и когнитивно-поведенческия подход.

Ако сте социално-отговорен бизнес, вижте и предложенията за фирми.

Запазете своята консултация на имейл адрес plovdivtherapy@gmail.com

Сподели

Facebook
Twitter