Труден характер или биполярно разстройство?

Афективни разстройства е термин, който обобщава разстройствата на настроението. В тази категория влизат, освен депресивните  и тревожни  разстройства, за които вече писахме, така и всички разновидности на биполярно разстройство. В последните години за тях бе създадена отделна категория, която включва заболявания със сходни черти, всички те на границата между психотичните и депресивните разстройства. И така, как да ги различим?

Известно е още като маниакална депресия или афективна психоза. Лесно разпознаваемо е, поради често срещаното редуване на две контрастиращи състояния – мания и депресия.

По време на маниакалния епизод, човек е с приповдигнато настроение, кипи от енергия, започва ентусиазирано много проекти, експанзивен е, раздразнителен е. Може да кипи от самочувствие, да спи по-малко от обикновено, да приказва повече, да се разсейва, да е по-склонен към опасни дейности. Всички ние имаме подобни дни и даже им се радваме – дни, в които сме по-оптимиситични и ефективни от обикновено.

Но когато това състояние продължи близо седмица или повече, нещата лесно излизат извън контрол. В тази фаза човек рядко си дава сметка, че нещо не е наред. Обикновено това е очевидно само за близките му. Най-тежките случаи могат да включват халюцинации. Преминаването през един такъв маниакален или хипоманиакален епизод е достатъчно условие за диагностицирането на биполярно разстройство. В повечето случаи обаче оплакванията не спират дотук – маниакалния епизод отстъпва място на депресивен, който може да продължи от две седмици до няколко месеца.

Доскоро на втори тип се гледаше като на по-леката версия биполярно разстройство. Това е така поради факта, че човек с тип II прекарва повече време в депресия. Маниакалните му състояния никога не покриват изцяло критериите за маниакален епизод – или защото симптомите са по-слаби, или защото продължителността им е по-кратка. Много пъти биполярното разстройство се бърка с граничното личностово разстройство, за което също са характерни лабилност и импулсивност. Не е изключено, разбира се, двете да са съпътстващи.

Всъщност циклотимията представлява по-леката версия на биполярно разстройство. Тя се състои от периоди на маниакални и депресивни симптоми, които се редуват в продължение на поне две години. В този смисъл циклотимията представлява хронично лабилно настроение. И макар по-често да е приписвана на женската част от населението, всъщност е еднакво често срещана при мъже и жени.

Злоупотребата с алкохол и някои наркотични вещества може да предизвика симптоми на биполярно разстройство. Те могат да започнат както по време на самата интоксикация, така и във фазата на абстиненция. Същото важи и за приема на някои лекарства. Медицински заболявания като хипертироидизма също могат да предизвикат подобни сиптоми.

Повечето клиенти с биполярно разстройство се обръщат за помощ по време на маникален епизод, водени от техни близки, които не могат да се справят с тяхното ексцентрично или опасно поведение. В такъв случай задължителна е консултацията с психиатър за по-бързото овладяване на настоящия епизод. Следващата стъпка е когнитивно-поведенческа терапия. Когато симптомите не отговарят на критериите за диагностициране на психологично разстройство, а ефектът им върху ежедневието е минимален, може да бъде и достатъчно да се развият уменията за регулация на емоциите. Консултацията с психолог ще ви даде насока към правилното решение. Страдащите, които обикновено търсят помощ сами, го правят по време на депресивния епизод, чрез което се избягва необходимостта от  лекарства.