Паника, паническа атака, тревожност – думи, с които смело боравим в ежедневието си. Толкова смело, че често пъти клиентите ми категорично твърдят, че страдат от панически атаки, без това да е така. Самодиагностицирането чрез Интернет крие рискове. Това, до което най-често води, е уронване на самочувствието, спад в самоефикасността и депресивни симптоми. Така че преди да си поставите диагноза „тревожност“ е препоръчително да се консултирате със специалист – клиничен психолог или психиатър.

На английски език двете понятия се изразяват с една и съща дума – anxiety. За щастие, на български си имаме отделни думи за тези две толкова различни концепции. Тревогата е вид страх, естествена човешка емоция, която всички ние изпитваме. Тревожността, от друга страна, е клинично състояние на неоснователна тревога. Тогава, когато границата между реалната и въображаемата заплаха започне да се размива, е време да се обърнете към специалист.

Звучи по-сложно отколкото е в действителност. Можем да го наречем по-просто обща тревожност. „Обща“, защото засяга теми, събития или дейности от различни сфери от живота. Характеризира се с постоянно прекомерно безпокойство, придружено от физически симптоми. Създава затруднения в ежедневието, които могат да навредят на дееспособността, изпълнението на служебни задължения, общуването, интимната връзка и т.н. Обикновено хората сами се обръщат за помощ тогава, когато започнат да губят твърде много време в премисляне и безпокойство и осъзнаят как това им пречи да функционират пълноценно.

С други думи, това е страхът от общуване. Всеки повод за публични изяви, било то фирмено парти, презентация или сватба на близък приятел е повод за безпокойство. Подобни мероприятия се понасят изключително трудно от хората със социална фобия или напълно се избягват.  Страхът се базира на убеждението, че човек би направил нещо, с което ще се изложи и околните ще го оценят негативно. Обикновено засегнатите осъзнават, че преувеличат, но въпреки това страхът им е толкова силен, че често пъти е придружен от физически симптоми, а понякога дори и от панически атаки.

Това е страхът от обществени места. Той е може би най-ограничаващият функционирането, тъй като хората с агорафобия изпитват изключителна трудност да напуснат дома си. За тях супермаркети, молове, зали, стадиони, площади са плашещи места, които трябва да се избягват на всяка цена. Побаднат ли на такова място се чувстват като в капан, без изход. До психотерапия стигат обикновено когато техни близки забележат, че с дни наред не излизат от вкъщи.

Специфичната фобия е сред най-лесно разпознаваемите състояния. Страх от високо, от затворени пространства, от летене, от паяци и прочие – установени са над 200 вида специфични фобии. Често пъти сами определяме кои са фобиите ни. Дори и тогава е вероятно да грешим. Да, нормално е да изпитваме страх, когато застанем на панорамната площадка на Айфеловата кула или се качим на висок планински връх. Границата на нормалното е премината тогава, когато започнем да се ограничаваме заради страха си – ще живеем в прекомерно малък апартамент на втория етаж, защото онзи с втората спалня е на шестия; няма да практикуваме никакви зимни спортове, защото ще припаднем на лифта.

На всеки се е случвало да се паникьоса. На някои – повече от веднъж. Това не е признак на психологически проблем. По-податливите на стрес хора изпитват епизоди на рязко повишаване на тревогата по-често. Но не всички подобни резки промени представляват панически атаки. Объркването идва оттам, че при паниката има ясно отчетливи физически симптоми – повишено кръвно налягане, учестен пулс, бързо и повърхностно дишане, изпотяване, изчервяване, световъртеж и други. Тези симптоми обаче се проявяват и при редица други психологически и медицински заболявания.

Дори и да изпитате реална паническа атака еднократно, това не означава, че имате паническо разстройство. Атаката може да се дължи на много други фактори. Паническото разстройство е тогава, когато постоянно живеете в страх от това, че ще получите внезапна паническа атака и този страх ви кара да избягвате определени ситуации.  Понеже физическите симптоми са това, което дава най-силен повод за притеснение, често пъти именно заради тях хората се решават да се консултират с психолог, заявявайки, че страдат от панически атаки. Малко от тях в действителност имат паническо разстройство -в повечето случаи се оказва, че проблемът е другаде.

Освен тези най-чести оплаквания, тревожните разстройства включват още и онези, които се проявяват в детството – сепарационно тревожно разстройство (страх от раздяла с родителите и/или дома) и селективен мутизъм (отказ на детето да говори в определени ситуации), за които е препоръчително да започнете семейно консултиране или най-малкото, да се обърнете към детски психолог.

Тревожността е основен симптом и на други две категории психологически заболявания – обсесивно-компулсивните и травматично-стресовите, които ще разгледаме отделно. До преди няколко години те се възприемаха като част от тревожните растройства, но заради отличителните им характеристики бяха обособени в отделни категории.

Както казахме, тревогата е естествена човешка емоция и наличието ѝ не означава непременно, че имате психологично разстройство, което да изисква психотерапия. Понякога, в моменти на уязвимост, е достатъчно да се научите да прилагате техники за справяне със стреса или да въведете промяна в начина си на живот. Консултацията с психолог ще ви даде насока към правилното решение.

Когато обаче тревожността е налице, най-доброто, което можете да получите е когнитивно-поведенческа терапия. Редица изследвания в световен мащаб от последните десетилетия определят когнитивно-поведенческата терапия като най-ефикасното лечение на тревожни разстройства. Най-голямото предимство на КПТ е ефикасността ѝ при превенцията на релапс. В сравнение с фармакологичното лечение, с което дава еднакво добър резултат непосредствено след приключването, КПТ води до дълготрайно подобрение на качеството на живот, установено в интервали от шест месеца, една година и пет години след приключване на терапията. Именно затова е и предпочитания избор за справяне с проблемите на тревожността.

 

---

Ако статията Ви е харесала, вижте още теми от ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА или научете повече за когнитивно-поведенческата терапия. За да запазите час за консултация, ползвайте формата за контакт.