Депресия – задкулисният убиец

Всички ние сме чували от наши близки и приятели фразата „Депресиран съм!“ многократно. А може би дори и ние самите сме го казвали понякога. Подобно оплакване е толкова често срещано, че сред психолозите е известно като „настинката“ на психичните заболявания. Това, което представлява клиничната депресия обаче, е малко по-различно от всеобщата представа за състоянието.

Тъгата е естествена човешка емоция, срещу която никой не е имунизиран. Нормално е да се чувстваме тъжни в отговор на травматично за нас преживяване – прекратяване на връзка, загуба на жилище или работа, смърт на близък човек или нещо по-малко, на което обаче ние придаваме голямо значение. Психично здравите хора преминават през фазите на тъгуване без това да се отразява на ежедневното им функциониране. Когато силата и продължителността на тъгата излязат извън пропорции и се комбинират с редица други фактори, вече говорим за депресивно разстройство.

В публичното пространство ще чуете какво ли не за депресията. Някои от тези „факти“ не отразяват реалността на състоянието.

Един от най-популярните митове е, че депресията е изцяло въпрос на виждане. Всички доброжелатели, които постоянно ви повтарят „Стегни се!“, „Ти сам се навиваш!“, със сигурност са убедени в това. Но всъщност депресията има силно изразен биологичен компонент – нивата на някои хормони са твърде ниски, а на други – твърде високи, за да ви позволят просто да повярвате, че всичко ще е наред.

Друг често срещан мит е, че депресията винаги се „отключва“ след конкретно негативно преживяване. В реалността това не е задължително. Голяма част от депресираните клиенти посочват, че се чувстват така откакто се помнят и не могат да идентифицират началото на заболяването си.

Много хора гледат на депресията като на „женско“ заболяване. В действителност, мъжете страдат от депресивни разстройства не по-рядко от жените. Просто половите норми правят говоренето за това неприемливо за мъже. Което е обосновано и от статистиката – 4 пъти повече мъже отколкото жени извършват самоубийство.

Депресираните хора никога не се усмихват. Може би това е най-голямата глупост, на която съм попадала по темата. Напротив, усмихват се, твърдят, че всичко е наред и нямат проблеми и като цяло са много добри в това да прикрият състоянието си.

Противно на популярната представа, депресията не е едно заболяване. Всъщност, има цял спектър от депресивни разстройства, които варират от леки до тежки. Някои от тях са хронични, т.е. могат да протичат години наред, без да доведат до особени усложнения. Но нека ги разгледаме поотделно.

Най-ранният признак на проблеми с настроението е дисруптивната дисрегулация на настроението във възрастовия диапазон 6-18 години. Тези деца проявяват избухлив темперамент, раздразнителност, гняв и агресия. Понеже промяната на настроенията е често срещана при децата, много родители пренебрегват симптомите на това заболяване.  Впоследствие тези деца често развиват други афективни разстройства като възрастни.

Период от най-малко две седмици, който се характеризира с чувства на тъга, празнота и безнадеждност, чест плач, липса на интерес и удоволствие, промяна в теглото, съня, умора или липса на енергия, чувства на безполезност или вина, трудност при съсредоточаване и взимане на решения, суицидни идеи.  Наличието на един-единствен такъв депресивен епизод не винаги налага лечение, тъй като понякога човек успява да се справи сам. Тогава, когато подобни епизоди започнат да се повтарят или пък да нарушават ежедневното функциониране, е необходимо да се обърнете към специалист, за да се уточни дали става въпрос за клинична депресия (рецидивиращо депресивно разстройство) или друго разстройство.

Това е така наречената хронична депресия, която е в по-лека форма, но продължава с години. Много често започва още преди 21-годишна възраст. Ранното начало на дистимията е свързано и с редица тревожни и личностови разстройства. В хода на заболяването не е изключено страдащите да преминат и през по-тежки депресивни епизоди.

От мъжка гледна точка, задаващия се менструален цикъл на половинката е просто извинение за лабилното ѝ настроение. Обикновено са прави. За 6% от жените обаче седмицата преди цикъла наистина е свързана с кошмарни промени в психологическото състояние.

Както вече казахме, депресията има солиден биологичен фактор, така че депресивни епизоди могат да се наблюдават и вследствие от приема на някои вещества – лекарства, наркотици и алкохол. Може да бъде и съпътстваща медицинското състояние при тежки и хронични заболявания. Афективните разстройства от биполярния спектър също се характеризират с повтарящи се депресивни епизоди. Ранната и точна диагностика са от съществено значение за ефективното лечение и предотвратяването на релапс.

Редица изследвания в световен мащаб от последните десетилетия определят когнитивно-поведенческата терапия като най-ефикасното лечение на депресивни разстройства. Най-голямото предимство на КПТ е ефикасността ѝ при превенцията на релапс. В сравнение с фармакологичното лечение, с което дава еднакво добър резултат непосредствено след приключването, КПТ води до дълготрайно подобрение на качеството на живот, установено в интервали от шест месеца, една година и пет години след приключване на терапията. Именно затова е и предпочитания избор за справяне с проблемите на депресията.