Понякога ми се случва да получавам обаждания от родители, които ме питат дали е възможно да „видя“ детето им. В такива случаи препоръката ми е да се обръщат към детски психолог, защото не консултирам деца.
Кога да се обърнете към детски психолог?
Детските психолози ще ви дадат най-точна информация дали психосоциалното, моторното и когнитивното развитие на вашето дете отговаря на т.нар. норми за възрастта. Персоналът в детските заведения ще ви сигнализира ако забележат поведение извън нормата и ще ви насочат, най-често към логопед, тъй като ранните проблеми са свързани в по-голямата част от случаите с трудности в речевото развитие. Много рядко ще чуете препоръка да посетите детски психолог. По-скоро ще ви кажат или че детето ви е много буйно или че страни от другите деца и не участва в споделените дейности или че рита, хапе, удря другите деца. Всички тези поведения детския психолог ще разгледа като симптоми и ще прецени дали се касае за развитийно разстройство.
Как мога да помогна на детето?
Причината да нямам интерес към развитийната психология е моето убеждение, че децата не се раждат с проблеми – проблемите идват от семейната среда. Грубо казано, детските проблеми са причинени от родителите. Това не означава, че като майка/баща не влагате цялото си старание в осигуряването на всичко най-добро за своето дете. Най-вероятно го влагате. Но дали това старание отговаря на нуждите на детето, дали не е белязано от вашите собствени трудности, дали общуването с другия родител не издава различни послания от тези, които съзнателно отправяте към детето ви, са все фактори, които могат да ви попречат да постигнете желания резултат – спокойно и адаптивно дете.
Видове консултиране по проблеми, свързани с детето
В зависимост от възрастта на детето мога да работя или в семеен формат – консултиране, където присъстват всички членове на домакинството (да, дори и бабите ако те са част от непосредствената среда, в която детето расте) или в индивидуален формат – с лицето, което полага основните грижи за детето. Това най-често, но не винаги, е майката. Във все повече семейства водеща роля поемат татковците. Без значение кой обгрижва детето, промяната в средата води до промяна в поведението на самото дете, т.нар. „излекуване“.
Един много малък процент от проблемите на децата се дължат на биологични причини, като умствената изостаналост, например. В такива случаи говорим не за лечение, а за менажиране на състоянието. Тук също работата е индивидуална, с полагащия грижа за детето.
***
Ако забележите нещо притеснително в поведението на детето си или от детското заведение ви сигнализират за такова, не разчитайте , че детето просто ще го израсте. Да, понякога се случва именно така, но е риск , който много родители избягват да поемат. Може би нещата са във вашия контрол. Специалистите могат да ви помогнат да установите кои промени биха имали положителен ефект върху средата, в която расте вашето дете.
Научете повече за мен и когнитивно-поведенческия подход.
Ако сте социално-отговорен бизнес, вижте и предложенията за фирми.
За още теми от света на психологията следете моя блог.
