Никога не съм била привърженик на риалити формати, просто защото в тях няма почти никакво „риалити”. В последните дни нямаше как да се скрия от една дискусия, избуяла като гъбена плантация след проливен дъжд, а именно – финалът на „Ергенът”. Обсъждаше се във фитнеса, обсъждаше се в ресторанта, обсъждаше се и от част от приятелите ми. Та преди да ми са се обадили за коментар от някоя медия, ето и коментара ми.
В резюме, един мъж решил да се ожени и майка му не му позволила. Оставям настрана всички подробности, които неволно изслушах. Няма да обсъждам и цветущите епитети, с които социалномрежовите интелектуалци засипаха медийния клетник. Есенцията на общественото негодувание е срещу намесата на една майка в решението на вече порасналото й дете. При все, груба намеса, по думите на зрителите. Нищо необичайно, помислих си. Ще ви разкажа, с пълно „риалити” за няколко случая от практиката, в които съм ставала свидетел на неуместни майчини намеси.
22-годишен младеж. Живее с родителите си. Кани на гости приятелката си от университета. „Усамотяват се” доколкото е възможно в стаята му. Отдават се на ласки. В разгара на страстите, майка му, която уж е осведомена за гостенката му и помолена да уважи личното им пространство, нахлува в стаята и невъзмутино започва да сгъва и прибира боксерки и чорапи в гардероба на момчето, докато приятелката му се опитва да се скрие под завивките. А вместо извинение към младата двойка, отправен е въпрос към момчето какво иска за вечеря.
30-годишен мъж. Живее с майка си, сама го е отгледала. Преди десетина години, за съжаление, майката се разболява. Получава решение от ТЕЛК за нетрудоспособност. Виждайки загрижеността на сина си, в последващите години симулира тежестта на заболяването си, обикаля медици в търсене и „колекциониране” на диагнози. Вкопчва се в сина си, който изцяло поема обгрижването й. Освен, че работи, за да я издържа (адмирации за съвестното отношение към родителя!), той чисти, готви, пазарува, извежда я на разходки, кара я с колата където поиска да отиде и няма нито една минута извън нейно присъствие. Няма собствен живот, няма партньор. А на жената не й се налага да прави нищо – дори и от онова, което е напълно в състояние да извърши сама.
70-годишен мъж. Женен от над 30 години, живее с жена си. Майка му не му позволява да се прибира вкъщи по претекст, че не можела да спи сама – страхувала се да не почине в съня си. Мъжът прекарва всяка нощ в последните две години спеейки при майка си. Когато жена му му предложила просто да се пренесат у майка му, за да могат да се грижат за нея, майката обявила, че „не иска чужди хора” в дома си.
Това е само една малка извадка от стотиците майчини намеси. Така че проблемът, който сте видели в шоуто, си е съвсем обикновен проблем. Макар да ес спорен в семейството на Алек и неговата майка конкретно, той е съвсем реален в хиляди други семейства. И той не започва когато момчетата са на 10-20-30-70 години, той започва още когато майките им решат да имат дете.
Детето несъмнено придава нов смисъл в живота на всяка жена, избрала да стане майка. И моето дете заема важна част в моя живот. Подчертавам, детето ЗАЕМА ВАЖНА ЧАСТ в живота на майка си, то НЕ Е ЖИВОТЪТ на майката. То е отделен човек със свой живот. Ролята на майката е да осигури подходяща среда за развитието на този отделен човек. Здравото развитие включва доверие, автономия, инициатива, трудолюбие, идентичност, генеративност, интегритет. Нездравото развитие включва недоверие, съмнение и срам, вина, малоценност, дифузия, изолация и стагнация. Прочетете повече за психосоциалния модел на Ерик Ериксън. После седнете на една детска площадка и наблюдавайте случващото се в рамките на половин час. Наблюдавайте майките: някои се качват горе на пързкалките заедно с децата си; някои ожесточено поучават другите деца защо не трябвало да се държат еди-как-си с тяхното дете; някои пъргаво пристъпват зад детето посочвайки „това – не” и „онова –не” на всяка негова крачка; някои се спускат да го вдигат от земята преди да е разбрало, че е паднало. Всички те после правят една миловидна снимка на отрочето и го пускат в същите онези мрежи, където после критикуват другите, със статус „Моето всичко!” … Бъдещите Алек-и са очевидни. Извън контекста на предаването, дали говорим за момчета или за момичета, щетите са еднакви. Момичетата не са имунизирани срещу прекомерни майчини намеси.
Една жена с неразрешена травма на привързването в собствения си живот трудно може да бъде адекватна фигура на привързване за своето дете. Когато тя самата има емоционални проблеми, тревожна е, свръхбдителна за заплахи или нещо друго, детето не е в състояние да развие умения за емоционална регулация чрез нея. Когато това дете порасне, дефицитите се отразяват в неговите взаимоотношения. А в по-тежките случаи дори не стига до взаимоотношения.
Научете повече за мен и когнитивно-поведенческия подход.
Ако сте социално-отговорен бизнес, вижте и предложенията за фирми.
За още теми от света на психологията следете моя блог.
