Миналата седмица писах по темата превенция на психичното здраве. Правилото на 3-те “С” е ръководен принцип в грижата за биологичния аспект на психичното здраве. Тази седмица ще поговорим за една противоречива концепция, която вероятно ви е позната – осъзнатост.
Какво НЕ е осъзнатост?
Има много определения на този термин, но без да изпадам в излишни спорове, изобщо не искам да твърдя, че която и да било научна сфера може да си го “присвои” като термин. Това е просто дума и речниковото й значение – “съзнателно усвояване, разбиране” – е напълно достатъчно. Дори и транслитерираното “майндфулнес”, което все по-често се среща в пространството, е излишно поангличанване, което не внася никакъв допълнителен смисъл.
По силата на асоциациите, много хора свързват тази дума с йога, медитация и духовни практики и учения. Това е така, защото голяма част от тези системи включват медитативни практики, а част от медитативните практики неизбежно адресират именно съзнателното наблюдаване на процесите, протичащи в ума. Но далеч не е необходимо да медитирате, за да практикувате осъзнатост.
Осъзнатост – какво Е и защо е важна?
Осъзнатост, най-простичко, е съзнаталеното възприемане на постъпващата през сетивата ви информация от околната среда – зрение, слух, обоняние, вкус, допир. Докато четете този текст, вниманието ви вероятно е концентрирано в екрана и смисъла на думите пред вас. Получавате информация за цвят, яркост, контраст и всичко онова, което очите ви възприемат в момента. Но ако за момент погледнете през прозореца и забележите, че листата на дърветата се полюшват, вие получавате и информацията, че навън духа вятър. В цялото ви зрително поле, във всичките му 360 градуса, се съдържа много информация – тя ви помага да се ориентирате къде в пространството се намирате. Възприемате ли съзнателно цялата тази информация? По-скоро не.
Сигурно ви се е случвало да вървите по улицата, да се разминете с някой познат и изобщо да не го разпознаете докато той не ви подвикне “Здрасти!”. Защо? Защото в този момент умът ви е зает с някаква идея, за която мислите и не регистрирате съзнателно входящата зрителна информация. Ако съм успяла да ангажирам ума ви с този текст, например, вероятно вече не възприемате и колко точно ви е удобен стола, на който седите. Какво е входящото усещане от седалката, от облегалката? Сега вече възприемате.
Защо това е важно умение и каква е връзката му с психичното здраве? Осъзнатостта ни помага да се свържем с настоящия момент. Сетивата ни ни “заземяват”. Те не ни позволяват да се лутаме из миналото или да градим тревожни сценарии за бъдещето. Те са тук и сега, в момента. И именно способността ни да се съсредоточим в момента ни прави устойчиви на стрес.
Как да практикувам осъзнатост в ежедневието си?
Както вече казах, не е необходимо да се запишете на йога. Всяка дребна дейност от ежедневието има потенциал да се превърне в упражнение по осъзнатост, стига да се обърнете към сетивата си. Моето любимо упражнение е осъзнатото миене на чинии – защо? Защото е нещо, което правя всеки ден, без желание, а да практикувам осъзнатост по този начин прави дейността полезна за мен.
В петте минути, които ми отнема това, сетивата ми работят неуморно – очите ми възприемат кухненския плот, съдовете, крана на чешмата, светлината от лампата, сенките от движещите се зад мен хора, верото, сушилника и т.н. Всеки от тези предмети има цвят, форма и текстура, които също забелязвам. Ушите ми чуват течащата вода, мотора на хладилника, отичането на водата в тръбите, телевизора от съседната стая, разговора на съпруга ми с дъщеря ми, минаващите по улицата автомобили, плача на двугодишните близнаци на съседката и какво ли още не. Кожата на ръцете ми възприема топлината на водата, силата на струята, тежестта на тигана, грапавостта на гъбата. Носът ми възприема аромата на верото, а вкусът на току-що приключилата вечеря все още не е отшумял напълно.
В тези пет минути, аз съм в настоящия момент. Докато вниманието ми прескача през сетивата, нито една тревога за утрешния ден не успява да се промъкне и да ми помрачи настроението. Ако случайно успее, ще сложа ръцете си под струята, за да подсиля усещането от настоящето и ще върна вниманието си върху ръцете си. А вие си мислехте, че миенето на чинии е скучно, нали?
От нов навик до начин на живот
Разбира се, осъзнатото миене на чинии, сгъване на пране, метене, готвене или каквото и друго да решите да правите осъзнато в ежедневието си, няма само по себе си да ви гарантира добро психично здраве. Както и няколко серии по 20 клека на ден сами по себе си няма да ви гарантират добро физическо състояние. Но винаги по-добрия вариант е да направите няколкото серии вместо да не ги направите – тогава сте една стъпка по-близо до целта си. А когато осъзнатостта се превърне в начин на живот, така както и движението, шансът е във ваша полза.
Научете повече за мен и когнитивно-поведенческия подход.
Ако сте социално-отговорен бизнес, вижте и предложенията за фирми.
За още теми от света на психологията следете моя блог.
