Основни направления в психологията

Научната сфера психология започва своето развитие преди два века. Всеки практикуващ психолог принадлежи към един от нейните пет основни направления. „Принадлежи“ в смисъл, че в своята практика се придържа към конкретния модел. Колкото и различни и многобройни да изглеждат подходите днес, в основното си разбиране на човешката психика те спадат към един от петте основни модела:

 

Вилхелм Вундт

Биологичен модел

Не трябва да забравяме, че науката психология води началото си от медицината. Първите лекари, които основават тази научна сфера са онези, които са се затруднили с откриването на физиологичния произход на проблемите на своите пациенти. Този модел се стреми да обясни човешкото поведение и психика с термините на медицината. На него имено се обосновава и психиатрията, която още от края на 19ти век се опитва да „излекува“ психично „болните“. Напредъкът на невронауката в нашето съвремие отваря нови врати към разбирането на това как функционира човешкият мозък и в модела лежат големи надежди за бъдещето ни.

 

Зигмунд Фройд

Психодинамичен модел

Психодинамичният модел е основан на класическата психоанализа, която води началото си от трудовете на Зигмунд Фройд. Тя е най-старата традиция в психологията, датираща от края на 19ти и началото на 20ти век. В продължение на десетилетия психоанализата се утвърждава като водещата традиция в Европа. Много от последователите на Фройд основават собствени школи, обоготявайки неговата основополагаща теория. Независимо от многобройните различия помежду си и несъгласията си със самия Фройд, всички психодинамични теории си приличат по разбирането, че психиката на човека се ръководи от процесите на несъзнаваното.

 

Б.Ф. Скинър

Поведенчески модел

В ярък контраст с този модел е поведенческият или бихейвиоризмът. Според него личността не преодолява несъзнавани конфликти, а научава дадени поведения от стимулите в околната среда. Реакциите ни се определят от това какви поощрения или наказания предвиждаме, че бихме получили на базата на досегашния си опит. Едно от най-ярките имена в тази школа е Скинър, чиито експерименти с животни имат поразителни приложения в човешкия социален свят. Разбира се, бихейвиоризмът е обидил много хора, сравнявайки ги с животни. Най-усърдните му противници поставят началото на други две влиятелни традиции: хуманистичната и когнитивната.

 

Карл Роджърс

Хуманистичен модел

Той разглежда човека като същество, стремящо се към развитие, т.нар. самоактуализация. Според тях ние не се ръководим от биологичните си функции, от несъзнаваното, или от околните стимули, а от нашия вътрешен мотив да развием своя потенциал. Хуманистично-ориентираните терапевти служат като огледало за своите клиенти. Похватът, който най-често прилагат е рефлексията, т.е. отражението. Тяхната цел е да провокират клиента да осъзнае своята гледна точка, своята субективна представа за себе си и околния свят. Именно тази субективна представа, а не някаква общовалидна истина, ръководи поведението на всеки един от нас.

 

Улрих Найсер

Когнитивен модел

Макар хуманистите да представят една сравнително по-цялостна гледна точка за човека и неговата психика, редица учени задават въпроса какво се случва след осъзнаването на субективността. Така се развива когнитивният модел, според който рефлексията и осъзнаването на субективността не могат сами да доведат до промяна на поведението – поведението е плод на нашите мисли. Когнитивните психолози изследват функциите на възприятията ни и интерпретациите, които правим на базата на възприятията. Те изследват механизмите на вниманието, съсредоточаването, запаметяването, защото тези механизми ръководят нашата представа за реалността.

 

В края на 20ти век голяма популярност набира когнитивно-поведенческият модел, който съчетава основни положения от двете предхождащи го отделни школи със същото име (и който предстои да бъде по-обстойно разгледан в бъдещите постове). Разбира се, в последните години всяка школа се развива в различни направления като постоянно възникват нови течения, съчетаващи в различна степен теории и похвати на основните модели. Като цяло, повечето практикуващи психолози се стремят да съчетават практики с оглед на това каква би била най-ефективната терапия във всеки конкретен случай. Но колкото и комбинативни да са психолозите в своята практика, те със сигурност се придържат към един теоретичен модел. А вие кой бихте избрали?

 


Научете повече за мен и когнитивно-поведенческия подход.

Ако сте социално-отговорен бизнес, вижте и предложенията за фирми.

Запазете своята консултация на имейл адрес plovdivtherapy@gmail.com

Сподели

Facebook
Twitter