Депресия – все по-често чуваме за нея. Живеем във време и място на една обща неудовлетвореност от живота. Потискаме емоциите си, игнорираме здравето си, разсейваме мислите си и като цяло живеем все по-разпиляно. До един момент, в който безпокойството се натрупва и губим усещането за контрол. Млади хора без никаква целеустременост, хора в разцвета на силите си, които са абсолютно неспособни да поддържат пълноценна връзка, възрастни хора потъващи в алкохолизъм – всички те отдавна изпуснали юздите на собствените си животи и се носят по течението от оправдания и заучена безпомощност… Щастливият човек е вече бисер – докоснеш ли се веднъж до неговата компания, пази я, защото си се натъкнал на нещо изключително рядко!
Анатомия на тъгата
Защо сме всъщност толкова нещастни? Всеки си има някаква причина – на един не му стигат парите, на друг жена му му изневерява, трети трябва да се грижи за болни родители, четвърти е закъсал със здравето, списъкът е безкраен. В крайна сметка това са нещата от живота. Кога позволихме на трудностите да ни определят? Защо забравяме как да се радваме на хубавите неща, които ни се случват? Половината са потънали в безсмислието на цинизма си и заети да критикуват всичко и всички в болния си негативизъм, изобщо не забелязват малките неща около себе си, дори самите себе си. Другата половина, пренесли в култ постулатите на позитивната психология, всяка сутрин рецитират мантри на щастие и просперитет в огледалото докато в гърлото им е заседнала топката на тревоги и преглътнати разочарования. Да намериш баланса се оказва трудна задача, а помощ търсят малцина.
В преследване на щастието
Какво те прави щастлив? Често задавам подобен въпрос на клиентите си. Преди време се изненадвах, че голяма част от тях изобщо не разбират въпроса. Попитайте едно дете и то веднага ще ви засипе с отговори. „Ванилов сладолед“, „Да карам колело“, „Мама и тате да ми гледат мача“, „Да се смея с най-добрата ми приятелка“. С възрастните нещата стоят малко по-иначе. Започват се условностите, очакванията, интерпретациите, крайностите, обремененостите. „Бих бил щастлив ако…“, „Ама ти какво точно имаш предвид под „щастлив“?“, „Не мога да бъда щастлив, защото…“, „Няма щастие на тоя свят“ и т.н. А ако не можеш да отговориш с няколко думи, лично, уверено и от сърце на такъв елементарен въпрос, как ще напишеш своята приказка? Никой няма да го направи вместо теб – иска се смелост и осъзнатост. Както казва една моя любима писателка: „Пишем я сами и не ни е страх да скъсаме листа!“
Научете повече за мен и когнитивно-поведенческия подход.
Ако сте социално-отговорен бизнес, вижте и предложенията за фирми.
Запазете своята консултация на имейл адрес plovdivtherapy@gmail.com
