Често семействата на онкоболни пациенти се обръщат към нашия екип с молбата да скрием от пациента фактите за неговото състояние. Започват лечение, което продължава с месеци или години. През цялото това време, по молба на семействата, поддържаме определена илюзия, въпреки че на всички е еднакво известно каква е истината. Този стил на справяне със стреса е познат като „справяне чрез избягване“. В подобни случаи лекарите са убедени, че помагат на пациентите като им „спестяват“ излишния стрес от емоционално натоварени думи като „тумор“, „рак“, „химиотерапия“. В дългосрочен план обаче тази стратегия вреди повече, отколкото помага.
Какви думи да изберем когато говорим за болестта?
Въпросите, които близките на раково болния често ни задават, включват: „Може ли да не споменавате пред него диагнозата?“, „Не му казвайте, че има карцином.“, „Не трябва да чува тази дума [тумор].“, „Бихте ли предупредили лекаря да не споменава, че има рак?“ и други. Съобразяваме се с молбите им, защото в крайна сметка, всичко е въпрос на личен избор. Затова и лекарите също нямат етично задължение да нарушават подобни молби. Когато се опитам да подскажа за рисковете на този подход, ответните реакции най-често са „Той [пациентът] е различен.“, „Няма да го понесе.“, „Ще стане по-зле“. И макар избягването да има някои предимства в краткосрочен план, проучванията показват, че продължаващото отричане е свързано с по-лоши данни за преживяемостта, което сочи, че в дългосрочен план то е неефективно. Затова, ако и вие се чудите как да говорите с болния и какви думи да подберете, отговорът е един – истинските!
Вредите от отричането
Избягването се използва като стратегия за справяне с болестта по ред причини. Най-вече, защото хората смятат, че чрез него намаляват стреса от процесите на диагностициране и лечение. По този начин обаче семействата създават един допълнителен източник на стрес – постоянния фокус върху думите, които употребяват и изкуствено положителната атмосфера, която се стремят да поддържат. Накратко – уморяват се да живеят в лъжата. Както един от лекуващите лекари коментира: „Пациентът знае, семейството знае, но всички ние просто не ползваме тези думи, за да създадем една по-приемлива среда“. Стремежът коства на всички усилия, т.е. черпи от техните ресурси. Ако всички тези ресурси са насочени към едно адаптивно справяне, прогнозите за преживяемост, както и за повишаване на качеството на живот, са многократно по-добри. Освен пациента и болногледача страдат и останалите членове на семейството, които често пъти развиват тревожни и депресивни симптоми.
Как да се справим с болестта в семейството?
Ако и вие сте в положение, в което търсите правилния подход и искате да направите най-доброто за вашия близък, със сигурност не сте сами. Диагнозата „рак“ е едно от най-стресиращите събития в живота ни и справянето с нея изисква изключително много ресурси. За съжаление, е все по-често срещана. Общуването в социалната среда на пациента е сред факторите, които влияят върху изхода от заболяването. Една подкрепяща среда, в която емоциите се показват, преживяват и отработват колективно има изключително благоприятно действие върху лечебния процес. Ако не сте сигурни дали осигурявате такава среда, няма нищо нередно в това да потърсите помощ.
Научете повече за мен и когнитивно-поведенческия подход.
Ако сте социално-отговорен бизнес, вижте и предложенията за фирми.
Запазете своята консултация на имейл адрес plovdivtherapy@gmail.com
