Летният отпуск: благословия или проклятие?

Наскоро ми поискаха коментар по повод на предстоящите отпуски и психологическите трудности, които хората срещат по време на летния сезон. По-долу помествам текста на интервюто за всеки, който все още е в работен режим.

В разгара на летните отпуски много хора се завръщат на работа изтощени, вместо отпочинали. Можете ли да ни кажете как един човек да се отърси от тревожните мисли по време на почивка?

За много хора е трудно да начертаят ясна граница между работния и почивния режим. В основата на тази неспособност често са страховете, че колегите или работодателите ще ме упрекнат, ще ги затрудня, ще изгубя клиенти, ще имам много работа след като се прибера и т.н. Тези страхове ни карат да продължаваме да вдигаме служебния телефон по време на почивката, когато изобщо не е трябвало да го взимаме на първо място. Шеф или колега или нетърпелив клиент винаги ще имат „един бърз въпрос”, с който да ни поставят пред лаптопа, който също няма място в багажа. При това положение отпускането граничи с невъзможно и почивката не е пълноценна. Всички причини, които хората изтъкват като пречки пред откъсването от работата не са нищо друго освен предпазни механизми на крехка увереност. За да се отърсим от тревожните мисли по време на почивка е добре да изходим от друга поговорка – „Има ли желание, има и начин”. Помислете предварително за всички възможни начини да си осигурите мир.

Какво представлява понятието „бърн аут“? Какви са симптомите, че един работник е на ръба на силите си? И как може да му се помогне?

Бърнаутът е спорна концепция в академията. Наложила се е, тъй като преработването е широкоразпространен навик. На български е известен като синдром на прегаряне. Това става тогава, когато човек губи желание за работа, раздразнителен е, трудно се владее емоционално на работното място, има проблеми с концентрацията и организацията – списъкът от симптоми е дълъг. Подходът в много фирми е да пуснат служителя в отпуск, надявайки се, че това ще облекчи симптомите. Такова облекчение може да настъпи само временно. Защото в основата на поведението на преработване са индивидуални  дисфункционални убеждения. Дълготраен ефект би имало психологическото консултиране на служителя, тъй като само тогава той ще  е в състояние да се фокусира върху начина си на мислене, който допринася за проблемите на работното място.Затова е редно да се говори за превенция, а не за лечение. За съжаление, в България социалните придобивки не включват психологическо консултиране, с изключение на малко на брой големи фирми с международно участие.

Много хора твърдят, че след дълга лятна почивка им е трудно да се завърнат към ежедневието си, че не могат да се съсредоточат върху работата си. Това нормално ли е? Как човек бързо да си възвърне ритъма?

Две са основните причини за разсеяността след почивка – едната е носталгията по отминалото преживяне (когато то е било приятно), а другата – допълнителния стрес (когато то е било неприятно). От опит познаваме доста семейства, в които летуването е по-скоро натоварване отколкото отпускане. Независимо от причината, развиването на умение за свързване с настоящето и свързване с ръководните ни ценности би ни помогнало да превключваме между почивка и работа по-лесно.Такава психологическа гъвкавост се тренира, подобно на спорт.  

Често хората пренасят нервността от работата вкъщи. Това рефлектира ли върху семейните отношения, върху развитието на децата? Как да не се стига до това?

Ако някой твърди, че не „пренася” нищо от работа, то той лъже или просто не осъзнава хода на процеса. Всичко, което преживяваме на работа оказва влияние върху настроението ни, а оттам и начина по който се свързваме с хората.За да не се стига до това е необходимо ниво на осъзнатост и себепознание, което, за съжаление, трудно достигаме в забързаното ежедневие. Често децата са потърпевши, защото изтощения родител, прибрал се от работа в лошо настроение, не е в състояние да откликне на нуждите им. Тук е  момента да се запитаме кои са нашите приоритети и на коя роля отдаваме по-голямо значение – на ролята ни на служител/работодател, партнор,родител, син/дъщеря, приятел и т.н. Ако не балансираме умело, винаги ще разочароваме една част от обкръжението си.

И накрая, всяка почивка струва пари. Как човек да си помогне психологически, за да се адаптира към новата финансова реалност? 

Човешкият мозък е така устроен, че винаги ще търси усещане за сигурност. Но сигурността е субективно понятие, което не се ограничава единствено до финансовото състояние. Когнитивно-поведенческата терапия учи хората на множество стратегии за преоценка на заплахата. Повечето ни страхове са нереалистични, но ние ги преживяваме като абсолютно реални. Способността да правим по-добра оценка на заобикалящата ни реалност и всички заплахи, които възприемаме в нея, е от ключово значение за доброто психично здраве.

Карина Бялкова е клиничен психолог на частна практика в Пловдив. Завършва Магистърска степен по Клинична Психология в University of Indianapolis през 2012, след което работи в сферата на здравната психология. В последните години работи индивидуално с възрастни, като специализира в депресивни, тревожни и личностови разстройства. През 2021г. става първия български специлист, защитил титлата Сертифициран Kлиницист по Когнитивно-Поведенческа Терапия към Бек Институт в САЩ.